— Казах ти да не идваш с мен тук. — Луси отиде до една работна маса. — Нещата няма да се оправят, но няма и да станат и по-лоши. Качвай се горе. — Тя отвори едно чекмедже. — Обзалагам се, че Деси ще иска пуканки и филм. Защо не си пуснете пак „Замръзналото кралство“? Ще дойда след малко с няколко приятелчета и ще тръгнем — добави тя. „Приятелчета“ беше евфемизъм за оръжия.
Луси имаше оръжия, които бяха останали скрити от ФБР.
Тя се бореше за живота си, за живота на всички, докато Джанет, за разлика от нея, проявяваше неохота и се държеше някак си отчуждено. Усещах нещо друго под спокойствието й, под безусловната й любов и лоялност. За миг усетих, че губя доверие. И също така бързо това чувство изчезна. Джанет се чувстваше неудобно. Казах си, че това е разбираемо. Ако се държеше отчуждено и не съдействаше с пълни сили, то беше за да балансира Луси, която в момента бе на другия емоционален полюс. Юмруците й бяха стиснати. Цялото й тяло бе напрегнато, докато заплашваше и псуваше федералното правителство.
Видях я да отваря още чекмеджета в работната маса, която заемаше цялата стена. Видях и хидравличен крик, а върху него имаше кола, нейното синьо ферари FF. Тази суперкола с предавки на всички колелета бе карала преди два месеца, когато ме простреляха. За нея говореше днес с Джил Донахю, когато обсъждаха евентуални алибита за местонахождението на Луси в мига, когато едва не загинах.
— Не можеш да ги оставиш да ти диктуват какво да правиш. Няма значение какво са направили. — Джанет бе твърда, но спокойна, а имаше и още нещо. — Да се качваме горе преди да е станало прекалено късно. Няма нужда да правиш това.
— По-добре да ме съдят дванайсет души, отколкото да ме носят шест. — Луси имаше предвид, че предпочита да се яви на съд, отколкото да е мъртва. — Ако нямаме начин да се защитим, знаеш какво ще стане. Това не е редно, Джанет. Това е вбесяващо и отвратително. ФБР иска смъртта ни.
— Давам си сметка, че Ерин е подредила нещата така. Не й давай това, което иска.
— Колко удобно. Ако умрем, Ерин ще се отърве от най-големия проблем в живота си.
— Поне тя така си мисли. Знаеш ли какво ще направим? Да се махаме оттук и да отидем в къщата на леля ти. Да поговорим с Бентън за това — каза Джанет и тогава осъзнах истината.
Разбрах какво бях долавяла. Джанет не поглеждаше към никоя камера. За разлика от нея, Луси гледаше където си поиска. И към камерите, и в други посоки. За мен беше очевидно, че тя не подозира, че ФБР ги шпионира. Луси със сигурност не мислеше, че е следена през собствената й охранителна система, но Джанет беше уплашена и внимателна. Избягваше да гледа към камерите и въпреки това говореше открито, което ме объркваше. Защо бе споменала Ерин Лория по име? Защо бе споменала президента на Съединените щати, Бенгази и скрити операции?
— Не можем да си позволим да сме емоционални. — Джанет не откъсваше очи от Луси.
— Ще бъда каквато си искам — каза Луси. — Само почакай да видиш какво ще направя. Те могат да вървят по дяволите, ако си мислят, че ще ни оставят тук с голи ръце. Дори без пистолет. Без проклет кухненски нож. Тя ни остави така, за да не можем да се защитим, нито да защитим Деси и дори Джет Рейнджър от най-голямата възможна гад. А те я познават. Със сигурност я познават, защото те я създадоха.
Федералните бяха създали Кари Гретхен като Франкенщайн своето чудовище. Марино го бе казал по-рано и бе цитирал Луси. Тя отиде при онзи участък на пода, върху който бе подскачала преди минути. Метал иззвъня в камъка, когато остави на земята лост и малка лопата. Свали сивата си тениска през главата, сви я на топка и я хвърли на работната маса. Беше жилава и силна, само по спортен сутиен и шорти. Но аз усещах уязвимостта й. Чудех се къде са полицаите.
— Чу ли се с полицията в Конкорд? — попитах Марино. — Там ли са вече?
41.
Мускулите на раменете и предмишниците на Луси играеха, докато разстилаше един сгънат брезент до мястото на пода, където допреди минути бе подскачала. Припомних си в каква изключителна форма е Луси и колко е дисциплинирана. Зърнах малкото водно конче на плоския й корем и се сетих какво крие тази татуировка. Кари й бе оставила белег. Кари я беше белязала за цял живот. Кари можеше да е в къщата. Можеше да е в съседната стая. Луси и Джанет нямаха представа и аз не можех да се свържа с тях.