— Никой нищо не ми казва — отговори Марино на въпроса ми за полицията в Конкорд. — Нека пробвам пак моя човек там.
Не бях запозната в подробности с къщата на Луси, която бе построена след като се бяхме преместили в Масачузетс преди пет години. Но знаех къде се намират в момента с Джанет и че цялото пространство се следи от охранителни устройства. Луси бе технически много грамотна и педантична. Джанет също. Само преди месеци бяха започнали да говорят за осиновяването на Деси и за вдигане на нивото на охранителната система.
— Сериозно ли? — Луси си бе сложила дебели кожени работни ръкавици. — Значи те идват тук, правят това, а ние не можем да реагираме? — Взе лоста. — Това се казва нечестна битка.
— Думи нямам колко е нечестна — каза Джанет.
— Автоматът трябва да е подхвърлен някъде тук. Сигурна съм.
— Ерин каза ли нещо, което да те наведе на мисълта, че ще подхвърли доказателство?
— Искаше да си го помисля и да започна да си събирам багажа.
— Къде може да го е скрила?
— Може би в гората, където е идвал някой, но камерата не е заснела нищо — каза Луси. — Може би е заровен като пиратско съкровище, за да могат ФБР магически да го изкопаят и да ме пратят в затвора. Може би Кари е била в гората и е гледала как Ерин крие проклетото нещо. Това е направо смешно.
— Кога със сигурност си видяла Ерин с MP5K?
— Не съм я видяла и нямаше да знам за това. Но Кари трябваше да се изфука. Просто не можа да се сдържи да не ми натрие носа.
— Значи думата на Кари срещу това, което си видяла. — Джанет беше юристка, но не очаквах от нея да говори така в такъв личен момент е партньорката си.
— Тя ще направи да изглежда така, все едно през цялото време е бил у мен, като всъщност е бил у нея. — Луси говореше за откраднатия от Кари автомат, който бях видяла овесен на шията й на първото видео. — Възстановила го е в предишното му състояние, поднесла го е като смъртоносна малка валентинка на 14 февруари 1998 година на своята кичозна бивша кралица на красотата. И девет години по-късно разбираме какво се е случило.
— Ерин не ти го е казала направо. — Джанет сякаш провеждаше разпит.
— Каза ми достатъчно, за да схвана смисъла.
— И разбира се, не е записала разговора.
— Никога не го правят.
— Виждала ли си някога Ерин с въпросния автомат? Помисли си хубаво, Луси.
— Не. След като казах на Кари да стои далеч от мен, тя се похвали. Твърдеше, че е реставрирала автомата, че той пак работи и че е научила Ерин как да стреля с него, как да го чисти, такива работи. Това бил подаръкът й за Свети Валентин, един ден на стрелбището с опасно оръжие. А Ерин беше толкова непохватна! Дори не можеше да зареди пистолет. Не можеше да пъхне пълнителя, ако някой не й помогне. Не мога да си я представя да стреля с автомат.
— Но е стреляла. Кари я е научила как да стреля с оръжие, което Ерин сега твърди, че е дошло от теб. С други думи, Ерин лъже. И подхвърля доказателства. — Джанет бе открита и смела, когато говореше за Ерин Лория, и това бе нарочно, но не мислех, че Луси се е усетила.
— Тогава Кари така каза — отвърна Луси и аз вече не се съмнявах, че Джанет е гледала видеата „Покварено сърце“. — Ерин говореше за бившата министър-председателка на Пакистан, която беше убита. Знаех точно кого има предвид. Кой друг би могъл да е? А това може да означава само едно. Че Кари си говори с проклетото ФБР. Говори си с Ерин. Може да й е предала автомата MP5K, вероятно наскоро.
— И изведнъж фрагмент от куршум магически пасва.
Джанет направи следващия си коментар като за протокола и този протокол беше обвинителен, в зависимост от това в кого се бе прицелила.
— Защо изобщо е правено сравнението? Особено сега?
— Това е точно от типа неща, каквито би оркестрирала Кари. Всичко, което трябва да направи, е да бръкне в някои бази данни като Агенцията за национална сигурност, ФБР, Интерпол, каквото й привлече вниманието. Може да фалшифицира данни, да подправи търсения — каза Луси, а аз се сетих какво ме бе попитала Джил Донахю тази сутрин. Чудеше се дали съм чувала за повествование, основано на данни. Изглеждаше, че Луси описва точно това.
— Би й било лесно да го направи, освен това познава хора от разузнавателната общност. Сега си обяснявам защо в къщата ти се появиха хора от Министерството на отбраната, които се преструваха, че са данъчни — каза Джанет и аз си представих мъжа с евтиния костюм, който твърдеше, че е данъчен служител.