— Трябва да влезе в хладилника в мига, в който я вкарате в сградата — наблегнах аз, тъй като найлоновите торби и влагата са лоша комбинация, особено когато разложението е напреднало.
— Съгласен съм — каза Харолд. — Точно това ще направим, шефе.
Той бе работил в погребално бюро и понякога се чудех дали не спи с костюм и вратовръзка, с тъмни чорапи и официални обувки. Но винаги си обличаше защитно облекло: така можеше да е чист и спретнат под пластмасовия гащеризон.
— Мисля, че има нещо в косата й. Може да е стъкло. — Светлината потрепваше по очилата му с черни рамки. Кафявите му очи бяха увеличени под лещите като на сова.
— Много ясно — каза Ръсти. Когато пристигна, приличаше, както винаги, на застаряло хипи: днес носеше торбест памучен анцуг с връзка на кръста, а дългата му побеляваща коса бе вързана на опашка. — Има счупени стъкла навсякъде.
— Просто се опитвам да съм внимателен. Не ми заприлича на стъкло от електрическа крушка. Но му хвърлих само един поглед, а сега вече не го виждам.
— Опаковайте я много добре. Погрижете се да не изгубим нищо — казах аз, докато Кари влизаше в малката скромна баня и светваше лампата.
— Не го виждам. — Харолд оглеждаше кървавата сплъстена коса и прокарваше облечените си в ръкавица пръсти през нея. — Видях нещо, а сега не го виждам.
— Ще я огледам внимателно по-късно. Не забелязах никакво стъкло в косата й — отвърнах.
— А не мислиш ли, че може да е имало? — Харолд се взираше в лампата на тавана, в двете празни фасонки.
Огледа счупените стъкла, пръснати навсякъде по пода, след това започна да разиграва някакъв въображаем сценарий. В същото време Кари разиграваше своя театър на записа. Харолд се правеше на човек, който сменя крушките и внезапно пада назад от стълбата.
— Ако е държала стъкления абажур и крушките и те са паднали на пода заедно с нея, това е било като избухнала стъклена бомба. Не трябва ли да има стъкла навсякъде по нея? — попита той, докато Кари се взираше в огледалото над мивката в банята и се усмихваше широко на собственото си отражение. След това оправи късата си платиненоруса коса.
— Просто я покрийте хубаво и да влиза направо в хладилника, аз ще се разправям с нея — повторих инструкциите си.
Не можех да сложа видеото на пауза. Кари бе отвлякла телефона ми във възможно най-неподходящия момент, насред оглед на подозрителна смърт, който изискваше пълното ми внимание.
6.
Единственият начин, по който можех да спра записа, беше да изключа телефона. Не се канех да го направя и в дъното на съзнанието ми се появи мисълта, че това, което се случва, може да ми излезе солено. Ако полицаите се оплачеха, че съм била през цялото време на телефона си и съм гледала филм, писала съм съобщения или бог знае какво, щеше да стане много лошо.
— От едната страна на вратата, която води към коридора, се намира личната баня на Луси. — Кари посочи с ръка, сякаш беше момиче на късмета.
Ръсти разтърси една найлонова торба, за да я отвори, и започна да я нахлузва на голите стъпала на Шанел Гилбърт.
— А новите обучаващи се агенти не се радват на подобен лукс. — Кари хвърли поглед към сценария си, след това се върна към скритата камера. Направи го няколко пъти. — Всички те имат съквартиранти. Делят общи тоалетни, огледала и душове в дъното на коридора. Но младата ранозрейка Луси не се смесва с тези по-долни жени, които до една са по-възрастни от нея, някои са завършили право и имат докторски степени. Една от тях е презвитериански свещеник. Друга е бивша кралица на красотата.
— Странна добре образована група без здрав разум, без улични умения за оцеляване и когато гледаш това… — Изречението завърши внезапно, не на място, без съмнение записът беше редактиран. — Чудя се колко от тях ще са мъртви. С Луси обичахме да правим предвиждания. Тя събираше данни за всеки обитател на своя етаж. Но не се обръщаше към никого по име. Не говореше с никого при разминаване и резервираността й правилно бе тълкувана като привилегированост и арогантност. Луси беше разглезена. Леля й Кей беше успяла да я разглези до краен предел.
Кари говореше за мен в трето лице.
Отгърна страница от сценария си.
— Цивилна тийнейджърка със специални дарби и специални връзки, в Академията на ФБР Луси се радваше на специален статус, който бе почти същият като на защитен свидетел, гостуващ полицейски шеф, директор на агенция, генерален секретар или с други думи — много важна персона, каквато Луси бе по силата на връзките си, а не на заслугите си.