Гледах как Луси се разхожда из личното си пространство, в което Кари бе нахлула и което бе похитила.
— Трябва ми проба от ДНК на Шанел Гилбърт, може би от четка за зъби или четка за коса — напомних на Марино, но ми беше трудно да се съсредоточа, докато гледах племенницата ми. — Да разберем кой е зъболекарят й и да вземем снимки. Няма да съобщаваме самоличността й на никого, включително и на майка й, докато не сме сигурни.
— Май има малък проблем с това — каза Марино, но аз вече не го гледах. — Някой вече е казал на майката, забрави ли? И тя се е качила на самолет от Лос Анджелис, не помниш ли? Така че ако имаш някаква причина да смяташ, че това не е нейната дъщеря… Е, ще стане много грозно шоу, когато мама се появи.
— Разбра ли кой може да я е уведомил? — попитах.
— Не.
— Защото не сме ние — повторих вече казаното. — Изрично наредих на Брайс да не пуска никаква информация, докато не му кажа.
— Но някой със сигурност го е направил — отвърна Марино.
— Може да е икономката, след като е намерила тялото — предположи Ръсти и това изглеждаше логично. — Може би тя е информирала майката. Това си е нормално, не мислиш ли?
— Да, може би — отговори Марино. — Нека позная. Мама вероятно е плащала за всичко, включително и за икономката. Но все пак трябва да разберем кой й се е обадил и й е съобщил лошата новина.
— Първото, което трябва да разберем, и то със сигурност, е коя е тази мъртва жена. — Погледнах кървясалите очи на Марино, след това пак се наведох към телефона си, на който виждах Луси в спортен екип и с червеникаворуса коса, къса като на момче.
Можеше да мине за шестнайсетгодишна, но беше била три години по-голяма, когато това е било заснето, и докато я гледах, ме обзе неописуемо чувство. Бях бясна и ми се гадеше. Не спирах да си напомням, че не бива да изпитвам нищо. Хвърлих бегъл поглед към Ръсти и Харолд, докато те изкарваха носилката през входната врата. Събрах си принадлежностите в куфарчето и ги подредих, докато гледах видеото, което течеше на телефона ми, и слушах през безжичната слушалка.
Изпълнявах много задачи наведнъж. А не биваше.
Марино бе започнал да обикаля из къщата и да проверява прозорците и вратите: уверяваше се, че всичко е сигурно затворено, преди да си тръгнем. Аз не бях свършила. Но не го казах. Щях да се върна след като се уверя, че Луси е в безопасност — и след като съм напълно сигурна, че не тя ми е пратила записа.
7.
Познавам племенницата си. Мога да позная кога е сигурна, че всичко, което казва и прави, не се наблюдава.
Тя вярваше, че разговорът й с Кари бе само между тях двете. Но не беше. Можех да си представя как би се почувствала Луси, ако знаеше, че в известен смисъл и аз съм в стаята заедно с тях. И в момента бях и се чувствах нелоялна. Чувствах, че предавам собствената си плът и кръв.
— Как беше тренировката? — Очите на Кари обхождаха стаята, откриваха камерите, които Луси не можеше да види. — Много хора ли имаше?
— Трябваше и ти да дойдеш да вдигаш тежести.
— Както ти казах, имам си работа, включително и изненадата.
Кари бе със същия тренировъчен екип, но нямаше и следа от автоматичното оръжие. На записа нямаше час и дата, той само отчиташе изтеклото време, което вече бе почти двайсет минути. Видях я как отваря малкия хладилник.
— Купих ти подарък. — Извади две бири „Сейнт Поли Гърл“, отвори ги и подаде едната зелена бутилка на Луси.
Тя се взря в нея, но не отпи.
— Не искам.
— Можем да изпием по една бира заедно, нали? — Кари прокара пръсти през изрусената си щръкнала коса.
— Не бива да я носиш тук. И не съм те молила.
— Няма нужда да ме молиш. Аз съм много предвидлива. — Кари взе ножчето на швейцарската армия от плота на хладилника, хвана здраво дръжката, разгъна едно острие с нокътя на палеца си и неръждаемата стомана проблесна.
— Не биваше да го правиш, без да те карам. — Луси свали спортния сутиен и бикините си; беше изпотена и зачервена от физическото усилие. — Ако ме хванат с алкохол в стаята, с мен е свършено. — Хвърли дрехите си в бамбуковия кош, който й бях купила аз, взе хавлиена кърпа и започна да се бърше.
— Ти се моли да не разберат, че имаш оръжие тук — каза Кари навъсено и добави за по-ефектно, докато разглеждаше тънкото блестящо острие на ножчето. — Абсолютно незаконно оръжие.