Кари се наведе, за да свали маратонките и чорапите си.
— Би ли ми подала лосиона, ако обичаш?
Глезените й бяха неестествено бели, с открояващи се сини вени, кожата й бе почти прозрачна, като восъчна.
— Няма да се къпеш тук. Върви си. Трябва да се приготвя за вечеря.
— Вечеря, на която не съм поканена.
— Много добре знаеш защо. — Луси извади от горното чекмедже на скрина камуфлажен несесер. Порови, извади пластмасово шише без етикет и го хвърли на Кари. Тя го хвана във въздуха като подадена топка.
— Задръж го. Не го ползвам, няма начин. — Луси се върна на мястото си върху бюрото. — Дългосрочният ефект от втриване на медни пептиди и други метали и минерали в кожата е неизвестен. С други думи, не е тествано, мамка му! Провери го. Но е известно, че прекаляването с мед е токсично. Провери и това, като си тръгнала, мамка ти.
— Говориш точно като досадната ти леля. — Очите на Кари потъмняха. Продължавах да се дразня, че говори за мен сякаш не гледах това.
— Не е вярно — отвърна Луси. — Леля Кей не псува толкова като мен. И макар да оценявам, че си ми забъркала някакви лайна за производство на колаген или изчезване…
— Крем за изчезване? Едва ли. — Арогантността издуваше Кари като комодски варан. — Това е смес за регенерация на кожата. — Каза го снизходително. — Медта е много важна за здравето.
— Тя стимулира производството на червени кръвни клетки, а това е последното нещо, от което имаш нужда.
— Колко трогателно. Пука ти за мен.
— Точно в момента и пет пари не давам за теб. Но защо, мамка му, си втриваш мед? Питала ли си лекар дали някой с твоето заболяване трябва да се маже с лосион, в който има мед? Ако продължаваш да използваш тези лайна, из вените ти ще тръгне тромб колкото торта. Ще умреш от удар.
— Боже, ставаш точно като нея. Кей-младша. Здрасти, Кей-младша.
— Не замесвай леля Кей в това.
— Няма как да не я замесвам във всичко, Луси. Мислиш ли, че ако не бяхте роднини, щяхте да бъдете любовници? Защото бих го разбрала. Аз бих й се навила. Определено. Даже ще се пробвам. — Кари облиза гърлото на бирената бутилка, после пъхна езика си вътре. — Но времето не се връща. Повярвай ми.
— Млъквай, мамка ти!
— Просто казвам истината. Мога да я накарам да се чувства страхотно. Истински жива.
— Млъкни!
Кари остави бирата, развъртя капачката на лосиона, помириса го и примря.
— О, толкова е хубаво! Сигурна ли си? Нито дори съвсем малко в труднодостъпните места?
— Ако искаш да знаеш — каза Луси, докато си слагаше гланц на устните, — съжалявам, че въобще те срещнах.
— И всичко това защото госпожица Кралица на красотата тичаше по жълтите павета по същото време като нас. Съвпадение. А ти откачи.
— Да бе, съвпадение.
— Наистина беше. Кълна се, Луси.
— Глупости!
— Кълна се върху Библията, че не съм казвала на Ерин, че ще сме там в три часа. И — воала! — Кари щракна с пръсти. — Тя пък взе, че се появи.
— Ей така си тичаше съвсем сама, а пък ние взехме че се появихме и тя тръгна с нас. И ме игнорираше, сякаш изобщо не бях там. Изцяло съсредоточена върху теб. Да бе. Какво съвпадение.
— Вината не беше моя.
— Точно както се появява навсякъде където сте се чукали, Кари.
— Искаш да си говорим за опасностите за здравето, така ли?
— Искаш да кажеш — за теб?
— За ревността. Тя е токсична.
— А какво ще кажеш за лъженето, единственото, което правиш? Непрекъснато.
— Трябва да започнеш да си слагаш от това всеки път, когато излизаш, дори в мрачни дни посред зима. — Гъстият прозрачен лосион, който Кари капна на дланта си, приличаше на сперма. — И псуваш прекалено много. Вулгарността е обратнопропорционална на интелигентността. Непрекъснатите ругатни обикновено се свързват с нисък коефициент на интелигентност, ограничен речников запас и неконтролируема враждебност.
— Ти слушаш ли ме? Защото не се шегувам. — Луси изглеждаше пламнала от емоции, от гняв и болка.
— Какво ще кажеш да ти разтрия гърба? Обещавам ти, че ще се почувстваш по-добре.
— Писна ми от твоите лъжи! Ти изневеряваш и крадеш доверие! — извика Луси. — Правиш адски лайняни неща! Не знаеш какво е да обичаш някого. Не си способна на това!
Въпреки случващото се Кари бе напълно спокойна, вниманието й от време на време прескачаше от една скрита камера на друга. Приличаше на екзотично влечуго, което проучва въздуха с раздвоения си език.