Выбрать главу

— Какво ще кажеш за това, че алармата е била включена, когато тя е дошла тази сутрин? — попитах Марино. — Каза ми, че икономката я е изключила. Сигурни ли сме, че е била включена, когато е отключила вратата?

— Била е изключена в седем и четиридесет и четири, точно когато е казала на Хайд, че е отишла там. Осем без четвърт, така е казала. — Марино си свали слънчевите очила и започна да ги бърше с пеша на ризата си. — Записите от компанията, която поддържа алармената система, потвърждават, че е била изключена точно тогава.

— Ами снощи?

— Била е включвана, изключвана и рестартирана много пъти. За последен път е включена към десет вечерта. Кодът е въведен и след това никоя врата не е била отваряна. С други думи, не изглежда сякаш някой е нагласил алармата и след това е напуснал къщата. А по-скоро, че този, който я е нагласил, е останал през нощта вътре. Така че може би Шанел все още е била жива тогава.

— Ако приемем, че тя е нагласила алармата. Има ли код, който използва само тя?

— Не. Има само един код и всички ползват него. Икономката и Шанел ползват един и същ тъп код. Едно, две, три, четири. Шанел май не е била много загрижена за сигурността си.

— При връзките й с Холивуд това би ме изненадало. Не бих очаквала от нея да се доверява лесно. И едно, две, три, четири обикновено е първоначалният код, когато системата се инсталира. Очаква се после да го смениш с нещо трудно за отгатване.

— Очевидно не си е направила труда.

— Трябва да разберем откога е живеела там и колко често е била в Кеймбридж. Къщата не ми прилича на обитавана постоянно. — Докато казвах това, отчаяно исках да му обясня защо сме се втурнали към къщата на Луси.

Исках да му покажа видеото, но не можех. Дори и да можех, нямаше как да му позволя да го види. По закон не бих посмяла. Не можех да докажа кой го е пратил или защо. Видеото можеше да е уловка, капан, може би подготвен от собственото ни правителство. Луси признаваше на запис, че притежава незаконно автоматично оръжие, за което Кари я бе обвинила, че е откраднала от съпруга ми Бентън — агент на ФБР. Всяко нарушение, свързано с оръжия от Клас III, води до сериозни неприятности, от каквито Луси нямаше нужда. Особено сега.

Пред последните месеци федералните и полицията я наблюдаваха. Не знаех колко зорко. Заради предишната й връзка с Кари почти всички се притесняваха доколко Луси може да е свързана с нея и сега. И дали Кари все още беше жива? Това бе най-болният въпрос, от който се опитвах да се излекувам това лято. Може би Кари наистина беше мъртва. Може би всичко случило се бе инсценирано от племенницата ми, а тази мисъл ме върна при Марино. Само ако можех да му покажа видеото.

Продължавах да споря със себе си, че ако това е възможно и прилично, няма да има смисъл. Знаех как щеше да реагира той. Щеше да е убеден, че някой — вероятно Кари — ме тормози. Щеше да каже, че тя знае точно как да ми натиска копчетата, как да се залепи за мен, а най-глупавото, което съм можела да направя, е точно това, което правех в момента. Че е трябвало да остана нащрек. Че не е трябвало да реагирам. Че съм й позволила да ме манипулира и че сигурно ще последват и други мръсни номера.

Представях си как Марино казва: „Нека играта започне“. И се чудех какъв ли ще е коментарът му, ако научи датата, на която това е било заснето.

11 юли 1997 година. Неговият рожден ден преди седемнайсет години.

10.

Не че го помнех. Но рождените дни са голяма работа и сигурно му бях сготвила вечеря, някое негово любимо ястие, каквото е пожелал.

Беше минало много време, откакто Луси беше в Академията на ФБР, в стаята си от общежитието, откакто скъса с Кари. Ако датата на видеото беше вярна, двете бяха минали по пътеката с жълтите павета — курса с препятствия на ФБР. След това Луси бе тренирала във фитнеса. Нямах представа къде съм била тогава, нито къде може да е бил Марино и какво е правел. Затова го попитах.

— Това ми идва като гръм от ясно небе — отвърна той. — Защо искаш да знаеш за рождения ми ден през 1997 година?

— Просто ми кажи дали си спомняш.

— Да, спомням си. — Той ме погледна; аз не отделях очи от пътя. — Учуден съм, че ти не помниш.

— Помогни ми. Нямам представа.