— Какво правиш тук, лельо Кей?
Помирисах косата и кожата й и усетих мочурливия солен аромат на стреса. Почувствах силната й тревога в натиска на пръстите й и непрекъснато шарещия й поглед. Тя се оглеждаше за Кари. Но нямаше да го обсъждаме. Не можех да я питам дали знае за линка, изпратен на телефона ми, нито да й кажа, че изглежда все едно го е пратила тя. Не можех да призная, че съм гледала клип, записан тайно от Кари. С други думи, вече бях съучастник на Кари Гретхен в шпионирането и бог знае още в какво.
— Защо ФБР са тук? — попитах вместо това.
— А ти защо си тук? Да не би Бентън да е изпуснал някой намек, че това ще се случи? Много мило от негова страна. Как, мамка му, се гледа в огледалото?
— Нищо не ми е казал. Дори и с мълчание. И защо ругаеш? Защо с Марино ругаете толкова много?
— Какво?
— Просто ви правя забележка. Всяка втора ваша дума е мръсна — отвърнах.
Сякаш тази Луси срещу мен отново беше на деветнайсет години и аз изведнъж се разтреперих, потисната от разхищението на времето, от предателството на природата, която ни дава живот и веднага след това започва да ни го отнема. Дните стават месеци. Годините стават десетилетия, че и повече, и ето ме сега тук с племенницата ми на алеята, потънала в спомени за времето, когато бях на нейните години. Макар да знам толкова много за смъртта, наистина не знам достатъчно за живота.
Давах си сметка как изглеждам, докато куцуках през имението на Луси два месеца след като бях простреляна с харпун. Бях отслабнала и отдавна трябваше да отида на фризьор. Бях бавна и водех война с инерцията и гравитацията. Не можех да заглуша гласа на Кари в ума си, а не исках да го чувам. Усетих пронизваща болка и изведнъж кипнах от гняв.
— Зле ли ти е? — Луси ме гледаше внимателно.
— Добре съм. — Вдигнах очи към хеликоптера, поех си дълбоко дъх и отново бях спокойна. — Просто се опитвам да проумея какво става.
— Защо си тук? Как разбра, че трябва да дойдеш?
— Нали й изпрати спешно съобщение — каза Марино. — Как иначе да знаем?
— Нямам представа за какво говорите.
— Знаеш. — Рейбаните му се взряха в нея. — Ти ни даде да разберем, че имаш някакъв спешен случай, и ние си зарязахме работата. Буквално оставихме проклетия труп на пода.
— Не точно — уточних.
— Какво? — Луси изглеждаше искрено изненадана и объркана.
— Получих съобщение на телефона си — обясних. — От твоя спешен номер.
— Не съм го пратила аз. Може би са били те. — Имаше предвид ФБР.
— Как?
— Казвам ти — не съм аз. Пазиш ли съобщението? И затова реши да цъфнеш изневиделица тук с ван на съдебна медицина? — Не ни вярваше. — Защо, по дяволите, сте тук?
— Нека се съсредоточим върху това защо те са тук. — И кимнах нагоре към хеликоптера.
— Бентън — обвини го пак тя. — Дошла си, защото той ти е подсказал.
— Не. Кълна се. — Спрях се да си почина. — Бентън не е подсказвал нищо на никой от двама ни. И няма нищо общо с причината, поради която реших да се втурна насам, Луси.
— Какво си направила? — Марино винаги се държи така, сякаш всички са виновни.
— Не съм сигурна защо са тук — отвърна Луси. — Не съм сигурна в нищо, освен че тази сутрин имах подозрения, че нещо се готви.
— На какво се основаваха? — попита Марино.
— Имаше някой в имението.
— Кой?
— Не го видях. Камерите не са заснели нищо. Но сензорите за движение се включиха.
— Може да е било някое животинче. — Тръгнах отново, много бавно.
— Не. Хем нямаше нищо, хем имаше. Освен това някой влиза в компютъра ми. Вече от седмица. Мисля, че можем да се сетим кой.
— Нека позная. Като имам предвид кой е дошъл на неочаквано посещение. — Марино изобщо не криеше колко много мрази ФБР.
— Програми се отварят и затварят сами или се зареждат прекалено дълго — каза Луси. — Курсорът се мести, без да го докосвам. Освен това компютърът ми е станал бавен и онзи ден отказа да работи. Не че е проблем. Имам копия на всичко. Всичко важно е криптирано. Сигурно са те. Те изобщо не пипат елегантно.
— Нещо да е изтекло или да е повредено? — попитах. — Каквото и да е?
— На пръв поглед — не. Създаден е неразрешен потребителски профил от някой доста способен, но не и гениален. Гледам всички тези необичайни влизания и излизания и пратените мейли и се опитвам да разбера какво иска този хакер или хакери. Не е много сложна атака, иначе нямаше да разбера за нея преди да е станало прекалено късно.