— Мамка му — каза той. — Ние да не сме пещерни хора? Какво им е на дървените пейки и столовете с възглавници? Да си се замисляла? — Беше потен и раздразнено отпъждаше с ръка мушичките и си проверяваше чорапите за кърлежи. — Боже! Да не си забравила да напръскаш тук? — Тъмните му очила се обърнаха към Луси. — Проклетите комари са навсякъде!
— Използвам чеснов спрей, безопасен за хора и домашни любимци. Комарите го мразят.
— Сериозно ли? Тези обаче трябва да са шибани италиански комари. Защото явно го обожават. — Той удари някакво насекомо.
— Стероиди, холестерол, едри хора, които отделят повече въглероден двуокис от останалите — каза Луси. — Освен това много се потиш. И да си окачиш венец от чесън на врата, сигурно няма да ти помогне.
— Какво искат от ФБР? — Вдигнах очи към хеликоптера, който бе надвиснал на триста метра от нас. — Какво точно? Трябва да разберем, докато имаме няколко минути да говорим насаме.
— Първата им спирка бе оръжейната ми — отвърна тя. — Засега са опаковали всичките ми пушки и автомати.
Внезапно в ума ми отново се появи Кари. Видях я в стаята от общежитието с MP5K, преметнат през врата. Попитах Луси:
— Стори ли ти се, че се интересуват от някое оръжие по-специално?
— Не.
— Сигурно търсят нещо определено.
— Всичко, което притежавам, е законно и няма нищо общо със стрелбите на Медноглавата змия — каза Луси, — които те много добре знаят, че са извършени с оръжие с прецизно прицелване от яхтата на Боб Росадо. Потвърдиха, че това е било оръжието, още преди два месеца. Тогава защо продължават да ровят? Ако трябва да търсят някого, това е скапаният му син, малкото лайно Трой. Той е на свобода. Кари е на свобода. Сигурно е последният й Клайд, докато тя се прави на Бони. И къде са ФБР? Тук, в моя имот. Това е тормоз. Не, търсят нещо.
— Имам едно-две оръжия, които мога да ти заема — предложи Марино. — И пълнител „Бушмастър“ 450 калибър.
— Няма нужда. Имам повече, отколкото те знаят — каза тя. — Нямат представа какво пропускат, какво подминават.
— Моля те, не ги дразни — предупредих я. — Не им давай причина да ти навредят.
— Да ми навредят? Мисля, че точно това им е целта и че вече са пристъпили към изпълнението й. — Светлите й зелени очи се насочиха към мен. — Искат да ми навредят. Да ме оставят беззащитна, така че да не мога да се погрижа за близките си, за дома си. Надяват се всички ние да бъдем разгромени, унищожени, да се хванем за гърлата. Най-добре мъртви. Искат всички ни до един мъртви.
— Ако имаш нужда от нещо, само кажи — каза Марино. — Докато такива като Кари са на свобода, ти трябва повече огнева сила от пистолетите ти.
— Ще вземат и тях, ако вече не са го направили — отвърна тя и наистина беше безобразие, че бяха вписали и пистолетите в заповедта са обиск. — Освен това прибират всичките ми кухненски прибори, дори японските ножове, които ти ни подари — каза ми тя с още повече гняв.
Доколкото знаех, последните подвизи на Кари Гретхен се изразяваха в наръгване с военни ножове. Но нямаше никакво доказателство, дори и намек, че Луси има нещо общо с това, и нейните оръжия и кухненски ножове не отговаряха изобщо на характеристиките на средствата за убиване на Кари. Абсурдно беше да й опразнят оръжейната и кухнята. За миг през ума ми минаха последните жертви на Кари, на пръв поглед несвързани хора, докато не осъзнах, че всеки един по някакъв начин има отношение към мен, макар и косвено. Те така и не бяха разбрали какво им се е случило освен Ранд Блум, мазния застрахователен детектив, когото тя наръга и хвърли в онзи плувен басейн. Той може да бе преживял поне за кратко ужас, паника и болка.
Но Джули Истмън, Джак Сийгъл, Джамал Нари и конгресмен Росадо не бяха страдали. В един момент си бяха вършили работата както обикновено и след това се бяха озовали в нищото, бяха изтрити от лицето на земята. Спомних си как Кари на видеото докосваше тила си между първия и втория шиен прешлен. Дори тогава бе знаела за това слабо място и за фрактурата на палача и че фаталното нараняване в тази точка причинява моментална смърт.
Тя се бе върнала. Беше жива и по-опасна от когато и да било и докато си мислех това, ме заляха съмнения. Ами ако всички бяхме изиграни? Не можех да докажа, че съм видяла или чула вест от Кари Гретхен след 90-те години на XX век. Тя не бе оставила реални доказателства, които да я свързват с маратона от убийства, започнал в края на миналата година. Ами ако не тя ми бе пратила съобщението от телефона на Луси?