Погледнах племенницата си и казах:
— От самото начало. Какво се случи?
И Луси обясни. Тази сутрин точно в 9:05 домашният й телефон звъннал. Номера й го нямаше в указателя, но това не бе спряло ФБР да го ползват, нито пък нея да им осуети усилията. Тя имаше технологии за комуникация, които лесно надхитряха всеки, който се опитваше да я хване неподготвена, и само за секунди вече знаела самоличността на обаждащия се — специален агент Ерин Лория, скорошно назначение в Бостънското подразделение на ФБР, на трийсет и осем, родена в Нашвил, Тенеси, черна коса, кафяви очи, 178 сантиметра, 50 килограма. Когато чух Луси да казва това, успях да скрия шока си.
Не й дадох да разбере, че знам коя е Ерин Лория. Не реагирах, когато Луси обясни, че когато тя се озовала в полезрението на охранителните камери, софтуерът за лицево разпознаване потвърдил, че това е Ерин Лория, бивша кралица на красотата, завършила университета „Дюк“ и неговия юридически факултет преди да започне работа за Бюрото през 1997 година. За известно време обикаляла улиците, омъжила се за специалист по преговори с похитители, който напуснал ФБР и започнал работа в адвокатска кантора. Живеели в Северна Вирджиния, нямали деца, развели се през 2010 година и скоро след това тя се омъжила за федерален съдия с двайсет и една години по-възрастен от нея.
— Кой по-точно? — попита Марино.
— Зеб Чейс — каза Луси.
— Няма начин. Съдия Безсъние?
Хората си мислеха, че го наричат така по обратната причина. И аз си спомних малките му хищнически очички под натежалите клепачи, как седеше прегърбен на банката си, а челюстта му бе увиснала почти до гърдите, като някакъв облечен в черно лешояд, който чака някой да умре. Беше лесно човек да се заблуди от позата му, че е отпуснат и полузаспал, но всъщност нямаше как да бъде по-нащрек и по-агресивен и само чакаше адвокатите и вещите лица да направят погрешна стъпка. Тогава се хвърляше, сграбчваше ги и ги изяждаше живи.
В първите ми години във Вирджиния, когато той бе още прокурор, бяхме работили заедно по много случаи. И макар често моите заключения да подкрепяха обвинението, със Зеб Чейс доста се карахме. Аз по някакъв начин го дразнех и той ставаше по-враждебен, отколкото към мен, само когато застанеше на банката. И до днес нямам представа защо и смътно си спомням, че май той държеше рекорда за най-много заплахи срещу мен за арест за неуважение към съда. А сега бе женен за Ерин Лория, която имаше общо минало с Луси, което означаваше, че и с мен. Вътрешният ми ветропоказател се завъртя. И посочи. Не можех да кажа към какво. Може би не исках да знам.
— Значи специален агент Лория се е преместила в Бостън, а съпругът й съдията е все още във Вирджиния — обобщи Марино.
— Не че може да дойде при нея — отвърна Луси и беше права.
Районът на съдия Чейс беше източната част на Вирджиния, където щеше да съди, докато не се пенсионира, докато не умре или не бъде отстранен. Не можеше да се вдигне и да се премести в Масачузетс, въпреки че съпругата му го бе направила. Поне за това можех да съм благодарна.
— Сигурна ли си за годината, в която Ерин Лория е започнала работа във ФБР? — попитах Луси. — 1997? Годината, в която и ти си била там?
— Не е единствената година, в която съм била там — каза тя, а аз си мислех, че Ерин Лория е омъжена за федерален магистрат, който бе назначен от Белия дом.
Това не беше добре. Никак не беше добре. Тя щеше да твърди, че той има толкова влияние над работата й, колкото Бентън над моята. Щеше да се кълне, че Негова Чест няма никаква професионална връзка с нея, че и двамата са действали в рамките и духа на закона. Разбира се, че това нямаше да е вярно. Никога не е.
— Доколкото помня, беше в Куонтико преди и след 1997 година — коментирах, докато мислите ми продължаваха да се блъскат една в друга като топки за билярд. — Почнеш ли във ФБР, никога не напускаш напълно.
— Докато не ме изгониха от Додж — каза Луси, сякаш не беше кой знае какво, че я бяха уволнили. — Дори и преди да стана агент, бях там през летата, празниците, през повечето уикенди, всяка свободна минута, която имах. Сигурно си спомняш. Така си подреждах лекциите, че да мога да тръгна от Шарлътсвил рано в четвъртък и да се върна чак късно в неделя. Прекарвах в Куонтико повече време отколкото в колежа.