— Леле! — промърмори Марино. — Ерин Лория е била там, когато си била и ти. А мястото не е голямо.
— Точно така — каза Луси.
— Още един спомен от миналото, също като Кари. Какво си настъпила по време на това информиращо време в твоя живот, а? Да не е някое суперприлепчиво кучешко лайно, от което не можеш да се изчистиш?
Имаше предвид „формиращо време“, но с Луси не му обърнахме внимание. Дори не се усмихнахме. Не и сега, докато седяхме на твърдите неудобни пейки в пространството за медитация на Луси, нейната църква, нейния Стоунхендж.
— Ама нещо си настъпила, нали? — каза той. — И не само че още ти е полепнало по шибаните обувки, ами и го разнасяш навсякъде, че да можем да го настъпим и ние.
— Кой курс? — Не можех да повярвам какво се случва.
— Засякохме се — каза тя. — Ерин беше в Куонтико, докато аз бях стажантка в Инженерното изследователско звено. И Кари беше там, да. И се познаваха.
— Колко близо? — попитах направо.
— Достатъчно. — Луси не трепна. — Доста близки бяха.
— Мили боже. — Марино се пресегна към гърба си и се почеса там, където мислеше, че го сърби. — Трудно ми е да си представя, че това е съвпадение, особено в светлината на всичко останало. С каквото и да си пръскала тук, да знаеш, че не действа. Нахапан съм навсякъде, и то жестоко. Можеш да ми видиш пъпките чак от шибания космос.
— С Ерин бяхме на един и същ етаж в общежитието „Вашингтон“, но не я помня много добре, помня само, че се държеше пренебрежително с мен. — Луси говореше, а Марино продължаваше да се дръгне, да ругае и да мрънка. — Не се сприятелявах с никой от новите агенти, които се обучаваха, не и от този курс, само от моя, а това стана чак след две години. Беше Мис Тенеси. Не беше стигнала по-далеч в кариерата си на кралица на красотата — напълно се провалила на изпита за умения на конкурса за Мис Америка, след това отишла да учи право, после кандидатствала в Академията на ФБР. Страхотна е за работа под прикритие, защото прилича на Барби, поне така мисля. Е, с такъв външен вид като нейния поне можеш да се омъжиш за съдия. И започваш да получаваш покани за коледните партита на Белия дом.
— Ти беше в Куонтико по същото време. Което означава, че Ерин знае за теб повече от това, което пише в личното ти досие. — Намеквах за Кари. Луси не каза и дума. — Кари Гретхен — изплюх камъчето. — Ерин трябва да знае за нея по много причини. Ерин трябва да знае точно коя и каква е тя.
— Вече би трябвало да е наясно — каза Луси. — Това е сигурно. Но през деветдесет и седма никой нямаше представа с какво си има работа. Аз също.
Доколкото знаехме, тогава Кари още не бе извършила убийство. Не беше сред десетимата най-издирвани престъпници. Не беше затворена в психиатрична клиника за криминално проявени и не беше бягала от нея, все още не се бе чуло, че е загинала в катастрофа с хеликоптер край бреговете на Северна Каролина. Със сигурност, докато бе работила в Инженерното изследователско звено, тя не беше била известна като престъпница, нито се бе водила мъртва, и с Ерин Лория можеше да са били съюзници. Можеше да са били приятелки. Можеше да са имали връзка и все още да контактуваха — а тази мисъл беше зловеща.
Един от най-опасните бегълци на планетата можеше да е в дружески отношения с агентка на ФБР, омъжена за федерален съдия, назначен от президента на Съединените щати. Мозъкът ми трескаво търсеше възможни връзки, събираше две и две и се надяваше да получи четири. А можеше да получи пет или някой друг неверен отговор. Или пък просто нямаше отговор, точка.
Но бях сериозно разтревожена, че докато Ерин Лория бе пътувала към дома на Луси преди не повече от два часа, аз бях получила съобщение, в което имаше линк към таен запис, който Кари бе направила в стаята на Луси, намираща се в същия коридор, където бе живяла бившата Мис Тенеси, впоследствие станала агент на ФБР. Даже по-лошо — Кари и Луси се бяха карали заради нея във видеото.
— Чакай малко — каза Марино на Луси. — Преди да идем да пием безалкохолни и да започнем да си въобразяваме всякакви откачени глупости, нека се върнем на онзи момент, в който домашният ти телефон е звъннал. Твоят софтуер събира данни кой ти се обажда. Разбираш, че специален агент Ерин Лория води атаката. И тогава какво?
— Буквално ли?
— Стъпка по стъпка.
— Знаех, че е в кола, която се движи с трийсет километра в час по същия път, по който вие току-що дойдохте. — Луси вдигна краката си на камъка и обгърна коленете си с ръце.