На никой от нас не му бе удобно в църквата й на открито. Но пък слънцето беше приятно, макар влажността да бе потискаща. Беше онова тежко горещо време, което обещава силна буря, а и имаше такава прогноза за този следобед. Вдигнах очи към тъмните облаци, които идваха от юг, и се взрях в хеликоптера, който висеше над водата като огромна черна косатка.
— Когато се обади, знаех, че е на петдесет метра от портата ми — продължи Луси, — и когато я попитах какъв е проблемът, тя каза, че ФБР разполагало със заповед за обиск на къщата ми и прилежащите й сгради. Нареди ми да отворя портата и да я оставя отворена и само след минути пет коли на Бюрото, включително и една с куче, бяха вече пред къщата ми.
— В колко часа видя хеликоптера? — продължавах да го гледам. Той полетя към гъстите гори вляво от дома на Луси.
— Горе-долу по същото време, когато дойдохте вие.
— Нека да уточним. — Марино се намръщи. — По някаква причина хеликоптер на ФБР се е оказал в Кеймбридж, където ние по това време случайно работим? И после пак така случайно ни следи дотук? Добре. Ставам наистина подозрителен, разбираш ли, обзе ме едно от онези наистина лоши предчувствия, от които ми настръхва косата…
— Ти нямаш коса — каза Луси.
— Какви глупости правят? — Марино погледна гневно към небето, сякаш ФБР беше Господ Бог.
— Е, със сигурност няма да ми кажат — отвърна тя. — Не знам къде са летели, нито по каква причина, а и нямах време да проверя. А след като дойдоха, вече нямах възможност. Не беше много разумно да проверявам при въздушните диспечери, нито да се включа на тяхната честота, за да чуя кой накъде е поел и евентуално защо. Освен това си имах и други грижи. Кучето особено е много изнервящо — и него са го докарали нарочно. На това му викам истински задници.
— Кой по-точно?
— Ерин. Само това мога да заключа. Ако е събрала някаква информация за мен, е разбрала, че имам английски булдог, знаете го, Джет Рейнджър. Толкова е стар, че едва върви и вижда. И ако една белгийска овчарка претърсва къщата, ще му изкара акъла. Да не говорим, че уплаши Деси. А Джанет беше толкова изнервена, че за малко щеше да тръшне някого. Това е лично.
Зелените й очи бяха напрегнати. Гледаше ме.
— Не бих бързала с това заключение. — Бях предпазлива какво казвам. — Аз не бих приела нищо от това лично. — Съветвах племенницата си дори когато се съмнявах в нея. — Точно сега всички трябва да останем хладно обективни и да мислим ясно.
— Според мен някой урежда стари сметки.
— Признавам, че и аз си мислех същото — каза Марино.
— Това е планирано. — Луси изглеждаше убедена. — Планирано е отдавна.
— Какви сметки и с кого? — попитах. — Не е Кари.
— Не е Кари друг път — изсумтя Марино.
— Ще го кажа направо. — Продължавах да съм предпазлива. — Кари не може да нарежда на ФБР, макар да е познавала Ерин, докато всичките сте били в Куонтико.
— Да, познаваха се. — Луси протегна силните си крака и започна да прави коремни преси, очите й бяха фиксирани върху оранжевите й маратонки, които се движеха нагоре и надолу. — И то отблизо.
— О, по дяволите! Не ми казвай, че са били двойка. — Марино се надигна и започна да си разтрива задника. — Съдията знае ли?
— Не знам за двойка — каза Луси, сякаш това не я засягаше, но аз не го вярвах.
— Е, поне едно знаем за Кари: че всички са с равни възможности пред нея — заключи Марино. — Възраст, раса, пол, нищо не може да я спре. Историята става все по-гадна.
— Помня, че веднъж влязох в стола и ги видях на една маса. — Луси го каза на мен, не на него. — От време на време ги виждах да си говорят във фитнеса. А една дъждовна сутрин Кари се подхлъзна на тренировка, докато се катереше по една скала. Много лошо си беше издрала дланите на въжето и ми каза, че една от новите агентки й помогнала, почистила и превързала раните й. Била е Ерин Лория. Помня го много добре, както и че подозирах, че причината Ерин да й помогне не е била защото е била на същото място по същото време. Те не просто се срещаха случайно. Заедно тренираха по препятствията. Но освен това? — Луси сви рамене, вдигна лице към слънцето и затвори очи. — Кари бе доста по-общителна от мен. Ако разбирате какво имам предвид.
— Чувала ли си я да говори за Ерин, по-специално да я обсъжда? — попита Марино.
— Не точно. Но Кари е майсторка на манипулацията. Дипломатична е. Много по-добре се справя с хората от мен и е способна да накара всеки да премине границата с нея.