— Не знаеш дали племенницата, която си отгледала като своя дъщеря, е женена?
— Никога не са ми казвали нищо. Не и на мен.
— Но щеше да знаеш, ако са.
— Не е задължително. Не би било нетипично за Луси да се ожени тайно. Но бих се изненадала, ако го е направила — обясних. — Не чак толкова отдавна предложи на Джанет да се изнесе.
— Защо?
— Страхуваше се за сигурността й, както и на Деси. — Погледнах към Луси, за да се уверя, че не ме чува. Тя стоеше с гръб към мен и гледаше нещо на телефона си.
— Те не са ли в по-голяма безопасност при нея?
— Луси, изглежда, не мислеше така преди няколко месеца.
— Женените хора също се гонят от домовете си. Не е нужно да си свободен, за да го направиш.
— Казах ти: не знам. Не знам дали са защитени от поверителността между съпруги. Трябва да говориш с тях.
— Джанет знае ли, че не трябва да казва и дума на ФБР? — попита Донахю. — Защото те ще се опитат да я подлъжат да говори, ще пробват всичко, което могат. Дори да я питат колко е часът или какво е яла на закуска, не бива да им казва.
— Джанет е бивш служител на ФБР. Юристка е. Знае как да се оправя с тях.
— Да, да, знам. И двете с Луси са бивши служителки на ФБР, което означава, че са прекалено самоуверени в способностите си да се оправят с ФБР. Бентън знае ли какво се случва? Предполагам, че трябва да знае.
— Нямам представа. — И не исках да имам.
Това беше още една немислима възможност. Голяма възможност. Всъщност ми беше трудно да си представя, че Бентън не е знаел, че колегите му ще нахлуят в дома на негови роднини. Как би могъл да не знае? Това не беше спонтанно събитие. Федералните го бяха планирали.
— Видях го в съда рано тази сутрин на изслушване — добави Донахю. — Бих казала, че се държеше все едно всичко е наред. Но той винаги се държи така.
— Да, така е. — Не си спомнях Бентън да ми е казвал, че ще ходи тази сутрин в съда.
— И ти не си му казала къде си точно в момента и какво се случва — реши да се увери Донахю. — И не ти е дал причина да подозираш, че знае?
С Бентън пихме кафе заедно. Прекарахме няколко спокойни минути на верандата, преди и двамата да се приготвим за работа. Представих си красивото му лице, такова, каквото беше преди няколко часа.
— Не — отвърнах.
Не бях доловила ни най-малка сянка от нещо, което да го тревожи. Но Бентън е стоик. Той е един от най-неразгадаемите хора, които съм виждала.
— Каква е вероятността той да не знае, Кей?
Нямаше такава вероятност и това може би беше суровата истина, защото как бе могъл да няма представа, че собствените му колеги ще влязат в имота на Луси? Разбира се, че беше знаел, но как бе могъл да не се притесни от този факт? Как бе могъл да спи в едно легло с мен, да прави любов с мен, докато е знаел, че ще се случи нещо такова? Почувствах се гневна и предадена, а после спрях да изпитвам каквото и да било. Такъв бе съвместният ни живот. Мълчахме си повече от всички други двойки, които познавах.
Редовно криехме тайни един от друг. Понякога се лъжехме. Може само да премълчавахме цялата истина, но нарочно се подвеждахме един друг и изопачавахме фактите, защото работата ни го изискваше. В моменти като този, в който хеликоптер на ФБР кръжеше в небето и агенти претърсваха имота на племенницата ми, се чудех дали си струва. С Бентън отговаряхме пред по-висшестояща инстанция, която всъщност беше низка. Вярно служехме на правораздавателната система, която е несъвършена и компрометирана, на път да бъде срината.
— Не съм говорила с него откакто излезе от къщи тази сутрин — обобщих пред Донахю. — Нищо не съм му казала.
— Нека оставим нещата така засега — каза тя и след дълга пауза добави: — Имам въпрос към теб, Кей, докато сме още на темата. Чувала ли си някога термина „основано на данни повествование“?
— Основано на данни повествование? — повторих и Луси се извърна и се взря в мен, сякаш бе чула това, което току-що бях произнесла. — Не, не съм. Защо?
— Това е термин, който е много важен за дело, заради което току-що бях в съда. Не е дело, което има пряко отношение към теб. Е, ще си поговорим когато се видим. Тръгвам.
15.
Затворих, облегнах се на дряна и се замислих. Хеликоптерът приличаше на огромен заплашителен черен стършел. Кръжеше ниско и шумно над реката, летеше нагоре и надолу, след това завиваше рязко наляво или надясно, движеше се по решетка, все едно претърсваше за някого.