— И защо ще предполагат такова нещо?
— Защото те така правят.
— Трябва да има и по-добра причина от тази. — Получавах все по-обезпокоителни предчувствия. — Кажи ми каква е — казах и предчувствието стана още по-силно и затрептя в гърдите ми.
— Причината си ти — отвърна Луси и тогава си спомних. — Ти спомена шнорхела при разпитите. Ти каза на ФБР, че съм инсталирала записващо устройство в шнорхела, който си носела, когато Кари те е простреляла, и че имало неоспоримо свидетелство какво точно се е случило. Само че няма.
— Как така няма?
— Помниш ли, че ми каза за това, след като те говориха с теб в болницата?
— Смътно.
Наистина не помнех всичко, което бях казала на Луси, на федералните, на когото и да било. Онези първоначални разговори бяха разпокъсани и като насън и не можех да възстановя въпросите и отговорите дума по дума. Но знаех, че като са ме питали, съм казвала истината, особено докато съм била ранена и упоена, докато не съм била съвсем на себе си.
Не бях имала причина да мисля, че не е безопасно да разкажа точно каквото знам или мисля, че знам, не бях си и представяла, че информацията може да бъде използвана срещу нас. Нямаше как да очаквам, че два месеца по-късно ФБР ще рови навсякъде из имота на Луси и ще го оглежда от въздуха.
— Съжалявам, ако съм ти причинила неприятности. Очевидно съм — казах.
— Не си.
— Изглежда, че някак си съм влошила нещата — отвърнах. Вече бяхме почти до къщата. — Много съжалявам, Луси.
— Няма за какво да се извиняваш и вече трябва да спрем да разговаряме. Три, две, едно и звукът е възстановен. — Тя докосна някакво приложение на телефона си, погледна ме и кимна. И личното ни пространство изчезна просто ей така.
16.
Сякаш по даден знак жена с бежови спортни панталони и тъмна блуза отвори предната врата. Беше ни виждала през охранителните камери, макар и без да чува какво си говорим. Глокът, 40-и калибър, и блестящата метална значка на колана на Ерин Лория бяха прекалено големи за крехката й фигура. Моментално направих пълен оглед. Раменете й бяха леко приведени, почти на път да се прегърбят. Зъбите й бяха правилно подредени и естествено изглеждащи, без промяна на цвета от загуба на емайл. Ръцете й бяха покрити с мъх, имаше хубава тъмна коса. Анорексичка или булимичка. Щеше рано да получи остеопороза и сърдечни проблеми, ако не внимаваше. Не ми изглеждаше позната. Не мислех, че съм я виждала. Но много добре знаех коя е.
Специалният агент, ръководител на операцията, жената, може би имала връзка с Кари Гретхен, ни гледаше как приближаваме по каменния тротоар. Тръгнахме по него, а тя продължаваше да ни гледа, без да продумва. Лицето й бе обградено от дълга черна коса, която преждевременно бе започнала да оредява по слепоочията. Имаше крива усмивка, която в най-добрия случай можеше да мине за неискрена, а в най-лошия за надменна, каквато изглеждаше точно в момента. Трябваше много внимателно да се вгледам, за да открия в нея осанката на бивша кралица на красотата. Наложи се да се взирам по-усилено, за да видя фината костна структура под почернялата от слънцето кожа. Заобленостите й бяха заменени с изпъкнали кокали, плосък задник и увиснали гърди. Тъмните й очи бяха раздалечени и с торбички под тях и покрай нацупената й уста имаше бръчки.
Остатъците от хубостта й на кукла Барби бързо чезнеха. Дори да я бях срещала в Куонтико, когато Луси беше там, не можех да си я спомня, а съм добра физиономистка. Нямаше никаква искра на разпознаване, а щеше да има, ако някога се бяхме запознавали, ако бях говорила с нея. Най-много да бяхме се разминали по някой коридор. Или да сме били в асансьора по едно и също време. Не знаех, а и не ми пукаше дали е имала сексуални отношения с Кари. Имаше значение само това, в което бе вярвала Луси по онова време. Беше потресаващо нередно точно Ерин Лория да води атаката срещу имота на Луси, както и че изобщо има нещо общо с племенницата ми.
— Сещам се за любопитен конфликт на интереси. — Не я поздравих приятелски.
— Моля?
— Замислете се внимателно и може и да разберете за какво говоря. — Не й протегнах ръка. Беше ми невъзможно да не си мисля за онова, което бях видяла на записа, да си представям Луси край нея, наранена и изпълнена с ревност, след като Ерин се бе появила на пътеката с жълтите павета. Не можеше да е съвпадение. Изглежда, Кари и Ерин бяха имали връзка под носа на Луси и не можех да си представя какво е минало през ума на племенницата ми, когато седемнайсет години по-късно Ерин се бе появила в дома й със заповед за обиск. — Аз съм Кей Скарпета, главен съдебен лекар.