— Досиетата от КЦК и всички документи от разследванията и лабораторните изследвания. — Върнах заповедта на Ерин Лория. — Те са защитени от щатските и федералните закони и не можете да се възползвате от позицията на Луси в моя екип като от средство за придобиване на достъп до информацията на КЦК. Знаете колко нередно би било това.
Не казах „незаконно“, защото ФБР щяха да се погрижат да не е. Щяха да изкривят и да променят истината, за да оправдаят всеки свой ход. Да излезеш срещу тях бе по-лошо отколкото опълчването на Давид срещу Голиат. Беше все едно Давид да е без камък, а Голиат да е с автоматично оръжие. Но това знание никога не ме е плашило и спирало от сблъсъци с държавните служители. Все пак от тях се очаква да работят за хората, а не да са законът сами по себе си, макар да се държат така. Но винаги бяха повече от мен и това също никога не го забравях.
— Осъзнавате колко сериозно може да повлияе това нарушение на всяко наказателно дело, по което работи КЦК, нали? — добавих. — Не бих била в състояние да осигуря достоверността на никой документ, включително и на тези, отнасящи се за федерални дела, дела на ФБР. Мисля, че сте напълно наясно с потенциалните последствия. И също така бих се осмелила да предположа, че Министерството на правосъдието няма нужда от още вестникарски публикации за нарушаване на личното пространство, за шпиониране и за прецакани разследвания.
— Да не би да ме заплашвате с негативни публикации?
— Напомням ви за определени последствия от евентуалните ви действия — повторих внимателно съставеното изречение, докато я следвах по коридора с дървена ламперия и окачени по нея картини и литографии на Миро. — Вашата заповед да претърсвате имота на племенницата ми по никакъв начин не ви дава право да получите достъп до КЦК. Или лично до мен, ако става въпрос.
— Защото ако говорите с пресата за някои от тези неща — каза Лория, когато стигнахме в главната спалня, — ще ви обвиня във възпрепятстване на правосъдието.
— Не съм ви заплашвала по никакъв начин. — Записах си го. — Аз съм тази, която се чувства заплашена. — Записах си и това. — Защо ме заплашвате? — Това си го подчертах.
— Не съм ви заплашвала.
— Така се чувствам.
— И аз уважавам чувствата ви. — Тя вече също бе извадила бележника си и записваше какво казвам, може би като самозащита.
Никога не забравях, че хората от Бюрото са хитри като лисици и че упорито използват примитивни средства като хартия и химикалка, за да си записват това, което свидетелите според тях са казали или направили.
— Не е достатъчно да уважавате начина, по който се чувствам — отвърнах. Беше мъчително да гледам какво се случва в спалнята. — Нямате никаква вероятна причина, нямате никаква обосновка да преглеждате конфиденциални медицински досиета или комуникация, свързана с тях. Част от тях съдържат засекретени материали, касаещи нашите войски, нашите жени и мъже в армията. Нямате право на достъп до имейлите или друг вид комуникация, нито моя, нито на моите служители.
— Разбирам позицията ви — каза Ерин.
— Ще я разберете още по-добре, ако застрашите някой от случаите ми — казах съвсем не любезно. — И това не е заплаха. Това е обещание.
— Ще си го отбележа.
Слава богу, че Луси не беше там, за да види двете жени агенти в дрешника: облечените им в ръкавици ръце ровеха в джобовете на всичко, което някога бе носила — джинсите, летателните й униформи, официалните й дрехи. Разглеждаха обувките й, ботите й, бъркаха в чантите и чекмеджетата, а в другия край на стаята мъж агент преглеждаше дрешника на Джанет, а друг сваляше произведения на изкуството от стените, впечатляващи платна и фотографии на африканската дива природа. Подпираше ги на стената, потупваше ги с длан, търсеше тайници. Стомахът ми се бе свил на топка.
— Всичко можеше да стане много по-лесно, ако имаше честно общуване — каза Ерин, докато отивах до прозореца да вдигна щорите. — Толкова много неща можеха да се предотвратят, ако бяхме получили истината за случилото се.
— За кое случило се? — Не се обърнах.
— Във Флорида — каза тя. — Трябва ни истината.
— Намеквате, че всички замесени сме излъгали, сякаш това се подразбира. — Гледах през прозореца деня навън, тъй като нямах намерение да гледам нея. — И може и да сте прави. Във вашия свят вероятно всички лъжат, включително организацията, за която работите. Във вашия свят целта оправдава средствата. Можете да правите каквото си поискате и до истината се достига инцидентно. Ако приемем, че можете да я разпознаете.