— Когато бяхте ранена през юни…
— Имате предвид когато бях нападната. — Огледах просторния заден двор, който се спускаше стръмно надолу по хълма.
— Когато бяхте простреляна. Твърдя, че има много доказателства, че сте били простреляна.
— Твърдите? Звучи сякаш пледирате в съда…
— Нека ви попитам — прекъсна ме тя. — Някога притежавали ли сте харпун?
— Можете да ме попитате това, когато Джил Донахю дойде тук.
— Ами Луси? Тя очевидно обича оръжията. Знаете ли колко оръжия държи в оръжейната си? Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че са почти сто? Защо са й толкова много оръжия?
Отговорът — ако имах намерение да й го дам — беше, че Луси колекционираше така наречените от нея оръжия от малки серии. Тя обичаше сложните технологии, изкуството и науката във всяка иновация, включително и в тези, които убиват. Привличаха я символите на сила, независимо дали са оръжия, коли или летателни машини, и ги колекционираше, защото можеше. Малко бяха нещата, които не бе в състояние да си позволи. Ако искаше специално приспособен „Глок“ за левичар, и то изключително красив, не се интересуваше колко струва.
Не отговорих на въпросите на Ерин, но това не я спря да ми ги зададе, докато гледах играещата по водата светлина, спокойно течащата река и трийсетметровия кей, направен от кипарисово дърво, и къщата от тик и стъкло в края му. Луси бе отишла да види как са Джанет, Деси и Джет Рейнджър и аз бях настояла да не се връща в къщата, докато не пристигне Донахю. Надявах се да стане скоро. Огледах се за Марино, но не видях и следа от него.
— Няма да се надприказвам с вас, Кей. И предполагам, че нямате нищо против да ви наричам така.
Не казах нищо. Имах много против.
— Трябва просто да поговорим за това, което твърдите, че се е случило, и за това, на което Бентън твърди, че е станал свидетел. Вие твърдите, че Кари Гретхен ви е простреляла…
— Тук не става въпрос какво твърдя аз или Бентън. Това са фактите и истината. — Обърнах се и я погледнах.
— Твърдите, че Кари Гретхен ви е простреляла само на основата на вашето визуално разпознаване. Жена, която не сте виждали от колко? Тринайсет, четиринайсет години поне? Жена, на чиято смърт е имало свидетели.
— Не беше точно така. — Това щях да й го кажа. — Нейната смърт се предполагаше. Не сме я видели в хеликоптера, който се разби. Останките й не бяха намерени. Нямаше доказателство, че е умряла. Всъщност има доказателства за обратното и ФБР много добре знае всичко това. Няма нужда да ви казвам…
— Вашите доказателства. Вашите спекулативни и измислени доказателства. — Ерин пак ме прекъсна. — Зървате човек в камуфлажен гмуркачески костюм и някак си веднага разбирате кой е.
— Камуфлажен гмуркачески костюм? — попитах. — Това е интересна подробност.
— Имаме я от вас.
Не казах нищо. Оставих я тя да запълни неловката тишина.
— Може би не си спомняте. Може би има много неща, които не си спомняте след такава травма — каза тя. — Как е паметта ви сега между другото? Чудех се дали под водата сте спрели да дишате за известно време.
Продължавах да мълча.
— Това може да има сериозни последствия за паметта.
Не реагирах.
— Твърдите, че лицето, което ви е простреляло, е носело камуфлажен неопрен — каза тя. — Тази подробност идва от вас.
— Не си спомням да съм го казвала, но може и да съм, защото е истина.
— Разбира се, че не помните. — Гласът й бе подгизнал от надменност.
— Не си спомням да съм казвала това на агентите ви — отвърнах. — Но помня какво съм видяла.
— Някак си сте разпознали в това лице човек, който е смятан за мъртъв. — Тя повтори твърдението си за Кари. — Макар да не сте виждали нито нея, нито нейна снимка от повече от десетилетие, вие сте сигурна, че сте я разпознали. Цитирам по спомен от вашите показания под клетва, които сте дали на нашите агенти в Маями на седемнайсети юни, докато все още сте били в болницата.
— Показания, от които няма аудиозапис — напомних й. — Само на хартия. Какво агентите са си записали и какво наистина е било изречено, е трудно да се докаже, тъй като няма неопровержим запис. Просто се чудя как може да сме сигурни, че показанията са дадени под клетва?