— Да не би да казвате, че ако не сте се заклели да казвате истината, може и да не сте…?
Прекъсна я познат глас от коридора:
— Ей! Ей! Спрете! Признак на лошо възпитание е да започвате без мен!
Джил Донахю влезе усмихната, шик както обикновено в един от нейните дизайнерски костюми, този път син. Тъмната й вълниста коса беше по-къса от последния път, когато я бях видяла. Като изключим това си беше същата, неуморно енергична и свежа, все така някъде между трийсет и пет и петдесет.
— Не мисля, че се познаваме.
Тя се представи на Ерин и краткият сблъсък между тях подсказа, че ФБР няма да спечелят.
— Значи сте нова в Бостън — обобщи Донахю. — Така, нека ви кажа как стават нещата, когато мой клиент каже, че няма да говори, докато не дойда. Просто спирате да разговаряте.
— Ние просто си бъбрехме за това, че е разпознала Кари Гретхен…
— О, така ли? Това ми прилича на разговор.
— … и как е могла да я разпознае — нея или някой друг — като се има предвид колко бързо се е случило, като се има предвид изключително неприятната ситуация, както се твърди.
— Както се твърди? — Донахю почти се засмя. — Виждали ли сте крака на доктор Скарпета?
— Покажете ми го. — Очите на Ерин блеснаха предизвикателно. Беше сигурна, че няма да се съблека. Но не можеше да греши повече. Свалих ципа на панталона си.
18.
— Добре — каза бързо тя. — Няма нужда да доказвате нищо.
— В моята професия човек бързо се разделя със скромността. — Свалих десния си крачол до коляното. — Косато приключиш работа с разложен труп или с удавник, наистина не ти пука кой е под душа до теб. Входните и изходните белези са ето тук. — Посочих ги; бяха кръгли, огненочервени и колкото монета от десет цента. — Стрелата прониза квадрицепса ми — обясних. — Влезе тук, почти в средата на бедрото ми, и излезе над капачката на коляното ми. Острието се показа около дванайсет сантиметра от кожата ми. Очевидно най-големи поражения бяха нанесени на мускула и костта, които бяха допълнително наранени от въжето. Единият край бе свързан със стрелата, а другият с поплавък на повърхността. Можете да си представите дърпането.
— Ужасно. Много болезнено. — Ерин направи пауза за ефект. — Но не е невъзможно сама да сте се наранили и след това да сте измислили някаква история за фантом в камуфлаж.
Направих се, че държа въображаем харпун, и се опитах да насоча върха му към входната рана на бедрото си.
— Трудно, но не е невъзможно. И какъв би бил мотивът ми?
— Бихте направили всичко за племенницата си, нали?
— Няма нужда да отговаряш на този въпрос — каза Донахю.
— Не бих — отвърнах. — И не съм се простреляла сама. И не знам нищо за камуфлажен неопрен, което не означава, че Кари не е носила такъв.
— Ами ако това е означавало да спасите живота на Луси? Тогава бихте ли излъгали?
— Няма нужда да отговаряш на този въпрос — каза Донахю.
— Бихте ли излъгали, за да прикриете срамния факт, че сте били склонна към самоубийство?
— По-логично за мен би било да стрелям срещу източника на заплахата — отвърнах.
— Не се изисква от теб да обясняваш — каза ми Донахю.
— Да се прострелям сама, което не съм направила, няма никакъв смисъл — добавих. — И кое от двете е? Че се обърках. Лъжа, за да прикрия Луси? Или лъжа, че съм се опитала да се самоубия? Може би ще добавите и нова хипотеза към тези двете?
— Да не би да сте изпаднали в паника? — На Ерин й ставаше все по-трудно да се владее. — Когато сте осъзнали, че сте простреляна? Изпитахте ли паника?
— Няма нужда да отговаряш на този въпрос — каза Донахю.
— Някога имали ли сте и най-малко съмнение, че лицето, което ви е простреляло, е Кари Гретхен? — Ерин надуши кръв.
— Няма нужда да отговаряш на този въпрос.
— Някога хрумвало ли ви е, доктор Скарпета, че в паниката си сте помислили, че е тя, но сте се объркали?
— Няма нужда да отговаряш на този въпрос.
— Добре, защото наистина не разбрах въпроса. Объркана съм от новата хипотеза. — Вниманието ми бе насочено към реката, която виждах през прозореца, към бавните вълни и водовъртежи.
Водата бе зелена като стара стъклена бутилка и лениво обикаляше имота на Луси. В ума ми изникна образ. Видях лицето си през запотения шнорхел в мрачната разкаляна вода. Видях се мъртва.