— Имат право да претърсват всичко в имота, за който имат заповед за обиск — каза тя. — Ще кажат, че няма как да знаят дали лаптопите вътре са на Луси, или принадлежат на някой друг, като например Джанет или теб. И ще твърдят, че единственият начин да са сигурни, е да прегледат съдържанието.
— С други думи — могат да си правят каквото си поискат.
— С други думи — да — каза тя. — И го правят. — Не виждах никакви агенти извън къщата в задушаващата горещина. Погледнах към превозните средства, паркирани отпред, колона от четири бели шевролета. Зад тях имаше черен форд и се зачудих чий ли е. Може би на фалшивия данъчен.
Хеликоптерът си бе тръгнал и чух вятъра в дърветата и далечните гръмотевици. Облаците на юг се надигаха като Великата китайска стена, трупаха се в грамадна купчина, която сигурно можеше да се види и от космоса. Въздухът бе влажен и зареден с напрежение.
— Защо? — Донахю вдигна очи към заплашителното небе.
— Какво защо?
— Защо са пратили хеликоптер? И какво правеше той? Колко дълго обикаля?
— Почти цял час.
— Може би снимат всичко, което се случва тук.
— Защо?
— От предпазливост — реши Донахю, но това, което имаше предвид, беше публична излагация и лош имидж.
— Предлагам да слезем до кея. — Посочих лампите и някои от дърветата, по които имаше камери и микрофони.
Бавно слизах по дървените стъпала, които водеха от задния двор към брега. Имаше отлив и долавях блатистата миризма от разлагаща се растителност. Горещият въздух бе застинал неподвижно, изпълнен със страшно обещание. Заплашителните облаци се трупаха бързо на юг. Всеки миг щеше да започне жестока гръмотевична буря и не исках ФБР да са тук, когато дойде. Не исках да разнасят кал и вода. Вече бяха причинили достатъчно щети.
Стъпките ни отекваха глухо по обруления сив дървен кей. Дървената къща на реката беше построена върху колове, а под нея имаше пъстри каяци, които рядко се ползваха — Луси не изпитва особен интерес към средства за транспорт, които нямат двигатели. Подозирах, че всичко, изискващо гребла, е идея на Джанет.
— Как мина изслушването ти днес? — Поведох Донахю към предната страна на бараката, като си мислех за повествованието, основаващо се на данни, за делото, заради което тя се бе явявала тази сутрин във федералния съд.
Бентън също беше присъствал. Дали повествованието, основаващо се на данни, имаше нещо общо с идването на ФБР тук? Не попитах директно, а и Донахю не казваше нищо.
— Зачудих се, защото го спомена по-рано. — Не казах какво е споменала, но тя разбра какво намеквам.
— Да, споменах го — най-накрая каза тя. — Имаше предложение делото да се прекрати, защото не може да се разчита на доказателствата.
— На какво основание?
— Мисля, че трябва да приемем, че самата същност на дигиталната среда е прогнила — отвърна тя и понеже продължаваше да говори предпазливо, се сетих, че тъкмо тя е поискала прекратяването.
Донахю беше влиятелна и умела адвокатка, която не би пропуснала и най-малката възможност да накара съдебните заседатели да се съмняват в почтеността на всеки аспект от твърденията на обвинението. За нея повествование, основаващо се на данни, би било сбъдната мечта. Но продължавах да се чудя на избора на време. Защо днес? Защо Бен е бил там? Защо ФБР бе в имота на Луси?
— Свързано е — казах под нос и тогава пак го чух.
До диез, изсвирено на електрическа китара. Погледнах съобщението, което бе пристигнало на телефона ми, и от изражението ми Донахю разбра, че съм разстроена.
— Всичко наред ли е? — Тя се взря настойчиво в телефона ми и каза много тихо, като едва мърдаше устни: — Бъди изключително внимателна. Сигурна съм, че вече са влезли в мрежата й.
Погледнах я и казах:
— Трябва ми минутка.
— Мога ли да ти помогна с нещо? — Продължаваше да говори предпазливо.
— Луси има страхотна гледка оттук. — Погледнах към водата и Донахю разбра, че не бива да ме пита повече.
Бях получила нещо, което тя не трябваше да вижда, и ако това, което всеки момент щях да видя, бе свързано с престъпна дейност, нямаше нужда да я излагам на опасност. Достатъчно зле беше и така. Тя се отдалечи от мен, а аз останах сама на кея и пак си сложих безжичната слушалка. Погледнах реката и вдигнах телефона към очите си, опитвах се да се възползвам и от последната останала капчица лично пространство, с което можех да разполагам, изчислих най-вероятното местонахождение на камерите на Луси и се обърнах с гръб към тях. Приготвих се да гледам нещо, което трудно щях да понеса.