— Под „те“ имаш предвид ФБР — предположи Донахю.
— Да — отвърна Луси. — Те контролират съобщенията до медиите за случилото се във Форт Лодърдейл.
— Как би могла да знаеш? — попитах. — Защо ще знаеш каквото и да било за отношенията им с медиите?
— Търсачките ми. Виждам всичко, което се случва.
Правеше се на хакер.
— Нищо не се споменава за липсващ шнорхел, което е тъпо, тъй като човекът, от когото се опитват да скрият тази подробност, е този, който те простреля — каза ми тя. — Този човек е Кари и тя знае много добре, че шнорхелът, който си носела, е изчезнал, защото тя е причината за това.
— И ти си видяла това на записа. Видяла си я да взима шнорхела ми. — Надявах се да е така, но не разбирах как е възможно. — Когато осъзнах, че шнорхела ми го няма, ми се стори логично да го е свалила Кари. Че сигурно е видяла камерата. И е искала записа.
— Тя не ти е свалила шнорхела — каза Луси. — Но определено е искала записа.
— Тогава как е паднал? Доколкото знам, съм изплюла мундщука. Бентън каза, че съм го направила, но не е споменавал да съм си сваляла шнорхела. Той със сигурност не би го направил. — Чувствах се все по-несигурна, докато го казвах. — И не би й позволил да се приближи до мен толкова, че да ми свали шнорхела. — С всяка минута ставах все по-малко сигурна. Не мога да си представя да се е случило така.
— Тя не се е приближила, лельо Кей. Тя те е простреляла и е изчезнала.
— Изчезнала? Не е ли хваната от камерата? — Обзе ме ужасно ледено предчувствие, което сви стомаха ми на топка.
— Шнорхелът ти е паднал, докато си се борила, докато си била дърпана от въжето, вързано за стрелата и за поплавъка на повърхността — каза Луси.
Мъчех се да запазя спокойствие.
— Добре. Ясно. Значи имаме документация. — Вече се заблуждавах, но явно не можех да се спра. — Значи започваме да сглобяваме пъзела, за да видим какво точно се е случило и кой е отговорен. — Духът ми бе приповдигнат, макар да не можех да разбера логиката.
— Ще ми се да бе така просто. — Луси пристъпваше към лошите новини. — Кари няма нужда от медиите, за да научи, че тази важна улика е изгубена, липсваща, открадната, каквото и да е. — Каза го саркастично и настроението ми отново се помрачи, върна се на тъмното място, където бе от седмици.
— Какво значение има, по дяволите, какво е влязло в новините? — попита Марино.
— ФБР смята, че има — каза тихо и сериозно Джанет. — Не по правилната причина. И това е проблемът. Проблемът винаги е този.
— Представяш информацията, сякаш е неоспорим факт — каза Донахю на Луси. — В общи линии категорично заявяваш, че Кари има нещо общо с изчезването на шнорхела на Кей. И аз не спирам да се питам защо знаеш това?
— Мисля, че това, което тя се опитва да каже, е, че Кари може и да не е свалила шнорхела, но го е намерила и сега Луси има записа.
Погледнах племенницата ми, за да видя дали ще се опита да отрече това, и веднага разбрах, че няма.
„Мили боже! Какво си направила?“
— Ще обясня. — Луси се взираше през прозореца към потъмняващото небе.
— Мамка му! Моля те, кажи ми, че се шегуваш. — Очите на Марино сякаш щяха да изскочат.
— Не разбирам как си го взела от нея — казах на Луси. Вътрешната ми аларма се бе включила.
— По дяволите! — изруга Марино. — Извинявай, Деси.
— Не съм казала, че съм взела шнорхела от нея — отвърна Луси. — Или нещо друго директно от нея.
— Няма да повтаряш каквото казвам, пич. Ясно? — Марино прегърна Деси, придърпа го към себе си и го тупна лекичко по главата.
— Ох! — извика Деси и се закикоти. После каза: — Мама ме кара да плащам, когато казвам мръсни думи. Двайсет и пет цента за „шибан“, петдесет за „лайно“ и долар за псувня. Дотук дължиш поне долар и двайсет и пет цента.
Продължаваше да говори за майка си в сегашно време.
— Контактувала ли си с Кари? Виждала ли си я? — попитах Луси толкова спокойно, колкото успях.
— Не е това, което може би предполагате — каза Джанет, а аз не спирах да мисля за скорошното пътуване на Луси до Бермудите.
Знаех, че е ходила, но не знаех предварително, че го планира. Никога не го бе споменавала. Преди десет дни бях разбрала, че е била там и че Джанет и Деси не са били с нея. Луси не изглеждаше склонна да обяснява повече от това, което вече ми бе обяснила. Ходила да се гмурка. На почивка. Срещнала се с приятел на Джанет. Имах чувството, че този човек не е просто приятел.