— Разбирам защо всички я искат мъртва — коментира Донахю. — Със сигурност това, което ти е причинила — тя ме погледна, — показва жестокото й безразличие към човешкия живот, нейната поквара. Ти можеше да умреш. Можеше да останеш осакатена до живот. Най-малкото можеше да изгубиш крака си.
— Така е — отвърнах. — Всичко казано можеше да се случи.
— Ако Кари все още е жива, можеш да си представиш какъв срам ще е това за Бюрото — наблегна Джанет.
— Какво имаш предвид с „ако“? — обърна се Луси към нея.
— Не исках да прозвучи като… — започна Джанет.
— Но прозвуча. Ти го каза — скастри я Луси.
— Е, трудно е — каза Джанет, а аз си представях записа, който бях гледала преди малко и който бе изчезнал. — Не съм виждала Кари. Не съм виждала нейна скорошна снимка или видео. Не съм виждала абсолютно нищо, което да ми доказва, че е жива. Само това, което казваш ти. Само това, което казва Кей.
Погледнах Луси. Беше се изтегнала в креслото, плоският й корем се показваше между ръба на блузата й и колана на шортите й. Спомних си за водното конче и това, което покриваше. След това се замислих за ФБР и другите им възможни мотиви да нахлуят в имота на Луси, да изземват оръжията и техниката й.
— Да поговорим за мотивацията. Възможно ли е истинската причина за действията им да е достъп до базата данни на КЦК и до целия ни архив? — Веднага щом го казах Донахю спря да потропва с химикалката си и започна да си записва отново. — Луси със сигурност е проход към всяко федерално дело, по което съм работила.
— И какво биха могли да търсят, което да не могат да получат по не чак толкова сложен начин? — Донахю си записваше нещо със закръгления си почерк.
— Може да са много неща.
— И откъде знаеш, че ФБР вече не са влезли в базата ти данни?
— Щях да знам — каза Луси и бях удивена от заобиколния й отговор.
Да каже, че би знаела, ако някой е проникнал в базата данни, не беше същото като да каже, че не се е случило.
— Нещо става с имейла ми. Някой бърка в него.
— Бърка? Това е много меко казано — обади се Донахю.
— Знам, че понякога това е Кари.
— И ти го прощаваш? — Тонът на Донахю стана рязък.
— Тя не може да влезе никъде, където не й позволявам. Мислете за нея като за плъх в киберлабиринт. Тя просто непрекъснато се натъква на моите защити. Ами ако вижда имейли, които искам да види? Но електронният архив на КЦК е друга работа. — Луси не отговори и на този въпрос.
Продължаваше да е уклончива, когато я питаха дали сигурността на КЦК е била компрометирана. Просто казваше, че е щяла да знае, ако се е случило. Не казваше, че не е.
— Ами ФБР? — Донахю удари с химикалката по бележника, за да натърти на въпроса. — Могат ли да влязат в базата данни на КЦК, в архива с чувствителна информация през мрежата тук, в твоя дом?
— Сигурна съм, че мислят, че могат. — Луси продължаваше да е потайна.
— Тогава може би това е истинската причина да са тук. Искат да те ползват като портал.
— Може да си мислят, че ще могат.
— Но не могат? — Донахю наблюдаваше внимателно Луси.
— Нямам автоматични вписвания, нищо, което да им помогне да прегледат нещо важно. Но не бих се изненадала, ако това е част от мотивацията им. Искат да използват личната ми техника, личния ми софтуер за комуникация като врата.
— Важно е да приемем, че те не искат само едно нещо. — Повторният коментар на Джанет изостри любопитството ми.
— Какво биха могли да търсят? — попита ме пак Донахю. — Едно нещо, две неща, колко неща? Какво биха могли да искат от твоята база данни например?
— Те може и да не знаят какво търсят — реших аз. — Може да е нещо, за което не знаят достатъчно, за да го включат в заповедта за обиск.
— С други думи — стрелят напосоки.
— Може да хвърлят мрежата за нещо, към което не искат да привличат внимание или което нямат власт да искат. Или може дори да не знаят как да го изискат, нито защо. Имайте предвид, че мисля за всякакви въображаеми причини да погнат Луси — обясних. — Със сигурност тя е пътека, която води към мен. Със сигурност тя е средство да се стигне до мен, да се получи изключително конфиденциална информация, свързана с местното и федералното правораздаване, а в някои случаи и с армията и други държавни агенции, включително разузнавателната общност.
— Имаш случаи на ЦРУ и Агенцията за национална сигурност в компютърната си система? — Това привлече вниманието на Донахю.