— Имаме данни, които са интересни за Държавния департамент. Това е всичко, което ще кажа.
— Имала ли си подобни случаи напоследък? — попита тя.
— Не мога да го обсъждам. — Мислех си за Джоуел Фагано, криминален експерт по счетоводство от Ню Йорк, който бе намерен мъртъв в хотелска стая в Бостън миналия месец.
Вратата бе заключена отвътре, имаше знак „Не ме безпокойте“, всичко изглеждаше като самоубийство чрез обесване и не би ме направило подозрителна, ако федералното правителство не се бе появило за аутопсията. Оказа се, че двамата агенти на ФБР работеха и за ЦРУ, и това не бе първият път, в който това се случваше, нямаше и да е последният. Шпионите умират в автомобилни и самолетни катастрофи. Самоубиват се и биват убивани като другите хора — но в случая имаше голяма разлика.
Когато става въпрос за държавен оперативен работник, винаги се подозира насилие. Но в случая с Фагано нямаше такова. Всички улики сочеха към това, че сам си е надянал колана на шията и е прекъснал достъпа на въздух към мозъка си. Спомних си тайнствения коментар на Бентън, че Фагано е отнел единствената си сила, като е посегнал на живота си — че сигурно се е страхувал от нещо много повече от смъртта. И тогава върху мен се стовари прозрение.
Повествование, основано на данни.
Тялото на Джоуел Фагано дойде при нас с флашка в джоба, а на нея имаше софтуер, за който Луси твърдеше, че е способен на толкова мащабна измама, че да подкопае цялата банкова система на Съединените щати. Спомних си как тя каза, че целта била да се направи да изглежда така, че парите ти са си на мястото, и един ден да се събудиш и да установиш, че не ти е останало нищо. Казват ти, че си похарчил всичко, и като доказателство ти показват фактури, също генерирани от въпросния измамен софтуер.
Ами ако започне война и трябва да изключваме животоподдържащи системи, да взимаме решения на живот и смърт на базата на повествование, основано на данни?
Луси бе казала, че този термин бил модерен напоследък в тъмния интернет, където потребителите си говорели дали е възможно още да сме сигурни кое е реално. Как бихме могли да знаем на кое да се доверим в тези времена? Това притеснение не беше ново за мен. Никога не съм приемала нищо за надеждно, освен ако нямам емпирично доказателство. Такава е природата ми и така съм обучена. Гръцкият корен на думата „аутопсия“ означава „сам да видя“, да проверя, да пипна, да чуя, да помириша. Не можех да го правя в киберпространството и превръщането на всяка подробност от нашия живот и работа в електронни символи бе едновременно удобно и изключително опасно.
Технологиите за известно време правеха всичко по-добро, а сега изглеждаше, като че ли животът е направил пълен кръг обратно към средновековието. Дигиталната комуникация ме бе накарала да чувствам, че се движа по-бързо, дори когато губех надеждната навигация, с която съм родена. Собствените ми очи. Собствените ми уши. Собственото ми усещане за допир. Липсваха ми хартията и писалката. Липсваха ми разговорите лице в лице. Тревожех се: бяхме на път към сблъсък със съмнението и заблудата от галактически мащаб.
Ами ако накрая бъдем поставени в положение на пълно недоверие към всичко, управлявано от компютрите? Това включва медицински картони, обслужване на спешни случаи, кръвни групи, епикризи, професионални указатели, отпечатъци от пръсти, ДНК, парични преводи, финансова информация, досиета и дори лични текстови съобщения и имейли. Ами ако вече не можем да вярваме в нищо от това?
— Къде беше ти, когато леля ти е била простреляна на петнайсети юни? — Донахю безмилостно разпитваше Луси.
— Летях с хеликоптера си от Морис Каунти, Ню Джърси. Връщах се тук — каза тя.
— В колко часа беше нападението? — попита ме Донахю.
— Около три и петнайсет следобед.
— И точно в този час си била във въздуха? — обърна се тя пак към Луси.
— Дотогава хеликоптерът вече беше в хангара. Аз бях в колата си.
— Коя кола?
— Мисля, че в онзи ден бях с ферарито. Може да съм свършила някоя работа по пътя към вкъщи. Не помня какво съм правила минута по минута.
— Точно това, което не помниш, е проблемът — каза Донахю. — Джанет? Ти знаеш ли какво е правила Луси в онзи ден?
— Не я видях тогава. По това време нещата между нас не вървяха добре. Тя ме помоли да се изнеса и аз заминах при сестра ми във Вирджиния. — Очите на Джанет бяха насочени към Луси. — Натали беше в много лошо състояние. Болеше я. И беше изплашена. Така че бе подходящият момент да отида там и както се оказа, тя не изкара много дълго. — Тя извърна поглед, очите й бяха светнали от сълзи. — Но не напуснах дома си по хубава причина. Достатъчно е да кажа, че моментът беше тежък.