— Не исках Кари да те нарани — каза тихо Луси.
— Въпреки това тя го направи.
— Проблемите ти с Джанет и фактът, че е напуснала града, не са добри и за теб — каза Донахю на Луси. — Нямаш свидетел. Домашните проблеми сочат към личностна нестабилност, което също не ни помага. С твоите ресурси си могла да слезеш от хеликоптера, да се качиш веднага на частен реактивен самолет и да си във Форт Лодърдейл за два и половина, най-много три часа. — Правеше се на лошото ченге и изглеждаше, че й харесва. — Кажи ми, че това е физически невъзможно.
— Повече от възможно е с „Чесна“. С ветровете в онзи ден щях да стигна до Форт Лодърдейл за два часа.
— Значи това е уязвим момент, от който те ще се възползват — каза ми Донахю. — Ще отворят големи пробойни в алибито й, че не е била във Флорида, когато ти си била нападната. Ще кажат, че би могла да е там.
— Ами друго доказателство? — попитах Луси. — Ай пи адреси, телефонни разпечатки, записи на охранителните ти камери? Има ли нещо, което да докаже, че си била тук, в Конкорд, в къщата си? Разбирам, че Джанет не си е била у дома. Но нещо друго не може ли да потвърди, че си била тук?
— Знаеш колко съм добра в това да правя живота си непроследим.
— Толкова си добра, че си пожертвала възможността да имаш алиби, когато ти се наложи — каза Донахю.
— Обикновено не мисля за алибита.
— В този случай това е лошо.
— Не живея живот, който изисква алибита.
— Но живееш живот, който, изглежда, изисква да си покриваш следите, да си сигурна, че никой не знае къде си, кога и защо. — Сега вече Донахю бе започнала спаринг битка с нея.
— Да не би да питаш дали някой ме преследва?
— Не питам това — каза Донахю. — Очевидно е, че ти мислиш така.
— Не мисля. Сигурна съм.
— Важното сега е, че твоите безкомпромисни мерки за прикриване на личното пространство правят моята работа трудна.
— Сигурна съм, че малко неща около мен не биха направили работата ти трудна.
— Твоите електронни комуникации никога не водят до реално място и не използваш истинското си име, ако решиш да летиш някъде, а не искаш да се знае. Права ли съм?
— Достатъчно близо си до истината.
— Много е трудно за шпионите да имат алибита — каза Донахю. — Надявам се, че си помислила за това, когато си започнала да живееш така наречения непроследим живот.
23.
— Не съм шпионин — започна Луси следващия рунд на словесната битка.
— Живееш като шпионин — каза Донахю.
— Така съм се научила преди много време.
— Кари ли те научи?
— Бях в колежа, стажантка, тийнейджърка, когато я срещнах. Тя ме научи на много неща, но не толкова, колкото си приписва. Когато бях стажантка в Инженерното изследователско звено…
— Какво е това?
— Магазинът за играчки на ФБР, където се създават последните най-модерни технологии за следене, биометрика и очевидно управление на данни, сред които е и мрежата за изкуствен интелект, която аз направих в края на деветдесетте години. Тя беше изцяло мое дело, но Кари си приписа заслугите. Открадна ми работата.
— Което означава, че и двете сте способни да влезете в базите данни на ФБР. След като двете сте ги направили.
— Хипотетично — каза Луси. — Но ги направих най-вече аз, въпреки нейните лъжи за това.
— Двете сте били известно време близки. — Донахю не се интересуваше от никаква кражба на признание. — Докато ти не си разбрала коя и каква е тя.
— Може и така да се каже — съгласи се Луси и аз погледнах Джанет.
Зачудих се колко ли й е тежко да й напомнят, че Кари е била първата любов на Луси. Това, което казваше Кари във видеото, беше вярно и не съм сигурна, че Луси някога е обичала друг човек толкова много. Беше разбираемо. Първото влюбване е най-силното, най-интензивното, а когато започна стажа си в Инженерното изследователско звено, Луси беше емоционално незряла. Беше по-скоро като дванайсетгодишна и щеше да остане завинаги белязана от това, че менторът, към когото бе зачислена, се оказа после сред десетте най-издирвани от ФБР престъпници. Хрумна ми да попитам дали Кари е върната в този списък.