— Това е начин да разберем дали Бюрото приема съществуването й сериозно — обясних.
— Е, лоша новина. Не е в списъка — отговори Джанет. — От повече от два месеца знаят, че е била в Русия и Украйна през последните десет години и сега се е върнала в Съединените щати. Но официално не се издирва. Не е върната в нито един списък.
— Знаели са? — попита натъртено Донахю.
— И то от месеци, че се е върнала в САЩ.
— Знаели са?
— Знаят, че е свързана със серийни убийства и че се е опитала да убие доктор Скарпета — продължаваше да излага аргументите си Джанет и в дъното на съзнанието ми сякаш се запали слаба светлинка.
Погледнах внимателно Джанет, нейните намачкани избелели хирургически дрехи, мръсните й нокти, недоспалото лице. Очите й светеха. Спомних си колко потайна и какъв стоик можеше да бъде. И силна. Джанет бе много силна. Бе подмолно опасна като подводно течение, ако някой нагази в територии, в които не бива, или заплашва човек, когото обича.
Тя криеше нещо.
— Да, да, ФБР знаят това, което са им казали — заяви Донахю. — Но това не значи, че го приемат или му вярват, както отбелязахме. Честно казано, те най-вероятно не приемат, че Кари е отговорна за каквото и да било. С други думи, тя е мъртва от години и затова не е върната в списъка на най-издирваните престъпници, нито в някой друг списък.
— Съгласна съм — казах. — Това е обяснението защо не я търсят. Бюрото не я е регистрирало като бегълка. Не са поискали Интерпол да промени бюлетината й на издирване от черна на червена, от мъртва бегълка на жива и изключително опасна. Знам, защото периодично проверявам сайта на Интерпол и статусът й не е променен. И няма да се промени, докато ФБР не го поиска.
— С други думи, ФБР все още я третира като мъртва — каза Донахю.
— Да — отвърнах. — Което подкрепя теорията, че отказват да признаят съществуването й, защото последствията ще са значителни, може би такива, за каквито нямаме и представа.
— И сте я видели за последен път преди тринайсет години, когато сте мислели, че сте станали свидетели на смъртта й в катастрофа с хеликоптер. — Донахю отправи това към Луси и мен.
— Мислех си, че това е последният път, когато съм я видяла. — Отпих от кафето. — Оказа се, че тогава изобщо не съм я видяла.
— Това, което видяхме всъщност, бе хеликоптер, който падна в океана — уточни Луси.
— Ние? И двете ли го видяхте?
— Да — отвърнах. — Аз бях на лявата седалка. Луси бе на дясната и караше. Бяхме в нейния хеликоптер, когато видяхме другата машина, бял „Швайцер“, да се разбива в Атлантическия океан край брега на Северна Каролина.
— След като аз го свалих — поясни Луси. — Пилотът стреляше по мен. Отвърнах на стрелбата и хеликоптерът му се взриви. С леля Кей мислехме, че Кари е вътре.
— И доколкото разбирам, не е била. — Донахю не сваляше очи от Луси и не можех да разбера дали й вярва, дали изобщо вярва на някоя от нас.
— Както споменах — отвърнах аз, — нямаше останки, които да бъдат идентифицирани като нейни. Единствените телесни части и лични вещи, които бяха намерени, бяха на пилота, беглец на име Нютън Джойс.
— А видеото от твоето прострелване с харпуна? Има ли някаква вероятност ФБР да са го гледали?
Донахю попита мен, но отговори Луси:
— Не знам как може да е станало. Те никога не са стигали до записващото устройство. Няма как да са го видели, ако някой не им го е предал.
— Както е било предадено на теб? — попита Донахю. — Трябва да знам как точно си го придобила, но не искам да го чувам, докато Джанет е в стаята. Тя не е защитена.
— Мога да изляза — предложи Джанет.
— Остани — каза й Луси. После се обърна към Донахю. — Записът не ми е предаден.
— Обясни.
— Достатъчно е да кажа, че имам достъп до него и че ФБР няма как да имат, освен ако не са се добрали до шнорхела. А те не са.
— Не виждам как биха могли — съгласих се с Луси. — Когато ФБР се появи, шнорхелът отдавна бе изчезнал. Гмуркачи на полицията са го търсили, но не са имали късмет, поне така ми каза Бентън. Можем да предположим, че Кари го е докопала. Вероятно е забелязала вградената миникамера. Или пък е очаквала, че имам такава.
— Ако шнорхелът е у Кари — каза Донахю, — значи тя е видяла записа.
— Да — каза Луси и кимна. — Трябва да приемеш, че е така.
— И не е могла да промени записа, който ти имаш?