— Не. Докато е работела, камерата е предавала директно на друго устройство, което няма да кажа какво е и къде е — каза тя и аз отново се сетих за внезапното й пътуване до Бермудите. — Но в мига, в който леля Кей е включила камерата, тя е започнала да излъчва видеото на определено устройство. Линкът е деактивиран и устройството е непроследимо и има повече защити дори от Пентагона. Може ли да видя телефона ти? — попита тя Донахю.
— Може ли да попитам защо?
— Моля те — каза Луси и Донахю й даде телефона си. — Каква е паролата ти? Мога да я открия, но ще стане по-бързо, ако ми я дадеш.
Донахю й я каза.
— Това да не е тест, за да видиш дали наистина ти имам доверие?
— Нямам време за тестове. — Луси въведе паролата и започна да пише нещо по стъкления екран. — Предполагам, че ще искате да видите какво има на записа. — Тя ни погледна. — Държа го далеч от имейла си, практически не е в интернет, само прехвърлих данните през сигурна безжична мрежа, която никога няма да свържат с мен, както вече обясних. Накратко, федералните нямат това. Погрижила съм се никога да не го получат.
— Това? — попитах аз.
— Това, което е записала камерата ти, когато Кари те е простреляла — каза Джанет; очевидно го беше гледала и това ме порази.
Преди няма и петнайсет минути бе казала, че никога не е виждала снимка или видео, които да я убедят, че Кари е жива. Тогава кого или какво бе видяла на записа, за който говореше Луси? Страховете ми за видеото се увеличиха.
— Знаеш ли къде е Кари? — попитах Луси.
— Не отговаряй на това — каза й Донахю категорично. — Не и ако с Джанет не сте женени.
— Не сме — поясни Джанет.
— Вече ви предупредих за това. Не ме слушате. Не сте защитени от конфиденциалността между съпруги. Това, което обсъждате или виждате с Луси, не е защитено. — Донахю продължаваше да им го изтъква, но Луси и Джанет като че ли не я чуваха или не им пукаше.
— Сега ще видите как Кари винаги успява да се приземи на краката си. Ще видите защо федералните не бива да получават това. — Луси докосна телефона на Донахю, който беше на масата. — Ще е фатална грешка, ако не внимаваме. Така само ще им помогнем и ще навредим на себе си.
— Нека те попитам направо — каза Донахю. — Разполагаш ли физически със записа, на който се вижда как леля ти е простреляна?
— Не — каза Луси. — Никога не съм разполагала с него. Не напълно. Само девет десети.
— Разполагаш с девет десети — каза Донахю. — Това е твоята дефиниция за притежание.
— Нали знаеш какво казват. Ако го имаш, значи си го взел. Ако си го взел, значи го имаш.
— Не знам кой казва така, но разбирам накъде биеш. — Донахю посърваше все повече. — Мисля, че всичко е ясно. — И се обърна към мен.
Но не разбираше и аз щях да й помогна. Луси казваше, че разполага със записа, защото е успяла да го намери. Не казваше как и нямаше да каже, а това можеше да означава само едно, поне за мен. Луси не разполагаше нито с шнорхела, нито с камерата. Никога не бяха били у нея, а и нямаше нужда. Бях готова да се обзаложа, че камерата е предала записа на устройство, което не беше в страната, и не спирах да мисля за пътуването й до Бермудите. Защо бе ходила там? С кого се бе видяла?
— Ти инсталира камерата на шнорхела ми преди година — казах. — Гмуркала съм се само два пъти с нея преди това. Гмуркането във Форт Лодърдейл беше третото.
— Можеш ли да опишеш какво се случваше, когато Кей включеше камерата? — попита Донахю Луси.
— Получавах имейл, че камерата е активирана. Работи на същия принцип като камерите за наблюдение на детегледачки. Само че в този случай камерите се включват с детектори на движение. При камерата на шнорхела това нямаше да върши работа. Щом си сложил шнорхела и си включил камерата, очевидно искаш да започнеш да записваш и ще продължиш да го правиш, докато не излезеш и не свалиш шнорхела. С други думи — каза ми Луси, — твоят шнорхел нямаше датчик за движение. А се включва и изключва като го слагаш и сваляш, така да се каже. Или записва всичко, или не записва.
— Когато е включила камерата преди два месеца — обади се Донахю, — ти получи ли имейл, за да гледаш случващото се в реално време?
— Не — каза Луси.
— Не?
Луси кимна.
— Защо? — попита Донахю.
— Защото съобщението е било отклонено. — Луси отново стана потайна и настъпи неловка тишина.
— Щом не разполагаш законно със записа — обадих се накрая тихо, — тогава предлагам да бъдем изключително предпазливи какво обсъждаме. — Погледнах Джанет.