— Долу е било тъмно и фенерчето ти не е било насочено към това, което си снимала — каза тя. — А доста си се движила. Това е проблемът. Движила си се.
— Ами ако записът се обработи? — попита Донахю.
— А ти какво си мислиш, че виждаш? — отвърна Луси. — Прекарах доста време върху това. — Не каза кога и къде. И добави: — И както казах, това е най-доброто, което може да се постигне. Камерата, която инсталирах на шнорхела, бе за да записва събирането на доказателства и при него леля Кей би насочила фенерчето си към това, което взима. Не съм инсталирала камерата с мисълта, че ще бъде нападната под вода, че изобщо ще се случи нещо подобно.
— Мислиш ли, че Кари е очаквала Кей да снима гмуркането и атаката й да бъде филмирана?
— Това е смисълът на камуфлажа, качулката, ръкавиците — каза Луси. — Тя се е сляла с обкръжаващата я среда при слаба видимост и ако трябва да отговоря на въпроса ти — да. Кари е знаела точно какво прави и би забелязала камерата на шнорхела. Кари със сигурност е очаквала, че някой може да записва гмуркането. Тя ни познава.
— Може би по-добре, отколкото ние се познаваме — добави Джанет.
— Какво друго? — Донахю отново насочи цялото си внимание към мен.
— Помня, че бързо се отдръпнах от труповете в корпуса. — Продължих историята оттам, където бях спряла. — Очевидно някой току-що бе влизал там с харпун, и то решен да ни избие всичките. Това бе първата ми реакция. Бентън претърсваше океанското дъно с фенерче може би на петнайсет метра от мен и аз доплувах до него и почуках по кислородната му бутилка с ножа, за да му привлека вниманието. Тогава я видях да излиза иззад потъналия кораб.
— Видяла си някой да излиза иззад потъналия кораб — поправи ме Донахю.
— Видях я да се прицелва с харпуна в мен — повторих настойчиво. — Завъртях се с гръб към нея и тогава чух свистене, а после тракане.
— Завъртяла си се, за да се защитиш, затова първата стрела е ударила кислородната ти бутилка — заключи Донахю.
— Не — отвърна Луси вместо мен. — Първата стрела е ударила кислородната й бутилка, защото такова е било намерението на Кари.
— Защо го казваш? — попитах. — Откъде би могла да знаеш намерението й?
— Видя какво стана, когато кислородната бутилка на Росадо бе улучена, докато той чакаше на повърхността, а жена му го снимаше от кърмата на яхтата — отвърна Луси. — Въздухът под налягане го изстреля като ракета нагоре и започна да го върти, всичко е във видеото. Ако вече не е бил мъртъв, вероятно е щял да умре от счупен врат или да се удави.
— Неговата кислородна бутилка бе улучена от куршум, не от стрела — отговорих.
— Това е психологическа игра — каза Луси. — Кари би трябвало да е знаела, че си видяла видеото с Росадо, който се върти във въздуха. Трак! Удря кислородната ти бутилка и ти би трябвало да направиш връзката. Че може би същото ще се случи и с теб. Само че щеше да е по-зле. Ти си на трийсет метра под водата и кислородната ти бутилка е пробита, а от нея излиза компресиран въздух.
— Стрелата не би могла да пробие стоманената ми кислородна бутилка.
— Знаеше ли го в мига, в който се случи?
— Това не би било възможно — отвърнах. — В мига, в който се случи, нищо не разбирах.
— Знаеше ли дори, че това е стрела?
— Спомням си, че силен тласък удари устройството, контролиращо плаването ми, и се опитах да се освободя от него възможно най-бързо. — Спомнях си го много ясно. — Може би заради това беше. Може би след като бях гледала видеото с убийството на Росадо съм се страхувала, че кислородната ми бутилка ще експлодира като неговата.
— И след това вторият изстрел те улучва в крака — каза Луси. — И това също е било нарочно. Както нарочно стрелата е била закачена за поплавък. Кари е направила всичко така, че поплавъкът да започне да те дърпа с прибоя. Третирала те е като пронизана риба.
Сетих се какво бе казал Бентън, след като това се случи. Кари обичаше да унижава. Тя ме бе размотавала като опитна мишка и сигурно все още ми се присмиваше. Той ми обясни, че в мен тя всъщност виждала себе си и собствените си реакции. Дали щеше да избяга? Или щеше да ме изкорми? Дали планът й не бе първо да ме отслаби? И да ме довърши след това?