— Добре ще ни навали. — Вдигнах очи и осъзнах колко тихо е станало, после си спомних, че хеликоптерът си бе тръгнал. — Гадното време ни донесе поне едно положително нещо. Ослушай се. Пак можеш да чуеш провинциалните звуци.
Не беше точно така, но бях леко саркастична. Чувах само свистенето на вятъра в дърветата, собствените ни стъпки по дървения кей и плискането на реката в коловете му. Но казвах каквото си исках, защото на този етап с Луси вече не разговаряхме откровено. Манипулирахме се. Но не по един и същ начин. Съвсем не.
Луси реагираше гневно и агресивно, докато всяка моя дума беше премислена и много внимателно прицелена. Представях си, че Ерин Лория ни вижда и чува. Нямаше да получи никаква полезна информация от мен. Възнамерявах най-вече да я залея с баласт, прекалено нестабилен като основа и прекалено мокър за горене.
— Просто хвърлят въдицата. — Луси вървеше бавно, за да мога да вървя и аз наравно с нея.
— Сигурна съм, че на Деси му е харесала идеята някой ден да отиде на риболов с Марино. — Опитвах се да забавя това, което знаех, че ще направи Луси.
Защото тя щеше да се нахвърли върху ФБР. Щеше да се позабавлява, както тя си знаеше. Беше самоубийствено гневна и в такова състояние правеше точно така. Атакуваше и дразнеше. Подръчкваше и влошаваше нещата. Правеше го безразсъдно и без да се замисля за последствията. Такава беше племенницата ми. Беше вече голяма, но не беше зряла и никога нямаше да бъде.
— За да ме хванат в нещо, което погрешно са сметнали, че съм направила — каза тя високо. — Което глупаво се надяват, че съм си наумила, докато никой не ме е следял… Да видим какво. Да, сетих се. Изкопала съм дупка до Китай. Това трябва да е. Затова е претърсването от въздуха. В онази тяхна тактическа машина има от пиле мляко, включително радар, проникващ под земята. Сигурна съм, че са се надявали да намерят подземни бункери или тайни стаи и дупки. — И с дързък, силен и враждебен тон цитира текста от заповедта за обиск: — „Всякакви скрити врати и излази, включително не само в структури, постройки, асансьори или проходи, които са частично или изцяло под земята или отделени от основната жилищна сграда.“
— Да — отговорих още по-неясно и уклончиво. — На това му викам сценарий „Кухненска мивка“. Искай всичко.
— Прецеденти — заяви Луси, когато стигнахме до алеята. — Никога не забравяй как работят роботските им закостенели мозъци. Мислят в прецеденти, които нямат нищо общо с адекватността или истината. А само с това, което вече е правено, не с онова, което трябва или може да се направи. Онова, което смятаме за живот от типа „прикрий си задника“. Ако никога не мислиш оригинално, как може изобщо да се озовеш в беда? Ако си достатъчно банален и неоригинален, ще бъдеш повишен.
Минавахме покрай оборудване за следене на стълбовете с лампите и по дърветата. Не й пукаше и не се държеше прилично, както би трябвало. Всъщност гледаше право в камерите.
— Ако в някакъв друг случай е била намерена скрита стая, те ще я включат в списъка без значение колко е нелепо. — Луси говореше прекалено открито и подигравателно и каквито и сигнали и да й изпращах, нямаше да помогнат.
— Преди две години имаше акция за наркотици във Флорида, с която стана голяма бъркотия при обжалването и беше широко отразена в новините. Федералните провеждали рутинен обиск и намерили тунел за бягство и други скрити изненади, каквито не търсели и не били включили в заповедта. Наскоро имаше случай с капак на пода. Напоследък е модерно да се търсят тайни стаи и тунели. Особено в борбата с наркотиците. Може би си спомняш тунела, прокопан от Сан Диего до Мексико. В него имаше дори релси.
— Борбата с наркотиците? — Дишах тежко, а и въздухът бе ужасно влажен. Чувствах се като в сауна. — Откога и този въпрос е актуален? Кой мисли така?
— Те не мислят. Те само тормозят и сплашват. — Луси почти викаше и си представих как Ерин Лория ни гледа и започва да се дразни. — Търсят всичко, което би ми дало възможност да им изчезна под носа. Пуф! Защото всички знаем, че имам огледало като на Алиса. Имам пещера като Брус Уейн и телефонна кабинка като Кларк Кент. Шибаното ФБР търси нещо, което да ми позволи да избягам или да скрия нещо от тях.
Слизахме по склона, а и това не ми беше лесно. Внимавах какво правя. Бях предпазлива и исках и Луси да е предпазлива. Тя бе заплашителна като бомбардировач и аз смятах да я спра. Луси имаше нещо за доказване. Или по-скоро за заплашване.