Включих двигателя и той забоботи, а аз се обадих на рентгеноложката си Ан. Исках да знам дали компютърната томография на Шанел Гилбърт не е показала нещо необичайно, защото вече бях подозрителна. ФБР се интересуваше от нея и аз исках да разбера защо, а във вана никой не можеше да ме чуе заради шумния двигател и затворените прозорци. Можех да говоря спокойно.
— Трябва да приключвам бързо — казах на Ан, докато гледах в огледалата за обратно виждане. — След няколко минути тръгваме обратно за къщата на Гилбърт. Има ли нещо друго, което трябва да знам?
— Не аз трябва да реша каква е била причината за смъртта — каза тя. — Но гласувам за убийство.
— Защо? — Дадох на заден, за да мога да изляза и да направя място на колите да минават през портата.
— Не ми се струва вероятно да е паднала от стълба, доктор Скарпета. Не и ако не е паднала от нея три-четири пъти. Има множество хлътнали фрактури на черепа, които стигат до параназалните синуси, структурите на средното ухо. Плюс това тъканите под тях имат хематоми.
— Докъде сме с идентификацията й?
— Зъбните схеми пътуват към нас. Тя е. Искам да кажа — коя друга би могла да бъде?
— Нека го потвърдим.
— Ще ви съобщя веднага щом стане.
— Люк започна ли аутопсията?
— В момента я прави.
Отворих лаптопа, вграден в конзолата между двете предни седалки, и веднага влязох в затворената система от камери на КЦК, мрежа от панорамни устройства на тавана на всяка стая от пространствата за прием и изследвания. Тя ми даваше възможност да следя какво правят лекарите и криминолозите ми във всеки момент. Въведох паролата и компютърът се раздели на квадранти, които излъчваха от всяка работна маса на Зала за аутопсии А, където работехме с Люк.
Чух шума от триона в голямото пространство със силни лампи, стъклени галерии за наблюдение и неръждаема стомана. Видях Люк, със зелена хирургическа манта, престилка, щит на лицето и шапка. Двамата ни лекари специализанти бяха от другата страна на масата срещу него, а Харолд режеше черепа на Шанел Гилбърт; вибриращото острие стържеше дебелата кост.
— Доктор Скарпета е. Гледам ви на екрана си — казах, сякаш говорех с хора вътре във вана.
— Здравей. — Люк вдигна поглед към камерата на високия таван и отблясъците в щита на лицето му ме затрудниха да видя красивото му лице и живите му сини очи.
Тялото бе отворено от ключиците до пубисната кост, органите бяха на дъската за дисекция и Люк разрязваше стомаха с хирургическа ножица. Изля съдържанието му в ламинирана картонена кутия. Казах му, че проверявам как върви случаят, и му обясних, че скоро ще се върна на мястото, където е намерена жертвата. Попитах дали има нещо, което би трябвало да знам. Дали да търся нещо специално?
— Определено трябва да провериш за множество точки на удар. — Гласът му със силен немски акцент прозвуча от лаптопа в камиона. — Предполагам, че си видяла изображенията от компютърната томография?
— Ан ми разказа набързо. — Вибрациите на дизеловия двигател проникваха в костите ми, докато говорех на екрана на лаптопа. — Но не съм виждала снимките все още. Тя не мисли, че случилото се с Шанел Гилбърт е било нещастен случай.
— Има контузии и охлузвания по черепа, които могат ясно да се видят там, където съм й обръснал косата. — Той подпря окървавените си ръце в ръкавици на масата, докато ми отговаряше. — На тила, на слепоочията. Все още не съм видял мозъка, но на компютърната томография се виждат субгалеални хематоми в лявата париетално-темпорална и дясната окципитална област и контузия от удар в допълнение към дифузния субарахноидален кръвоизлив. Фрактурите са комплексни, което говори за много сила, висока скорост и множество точки на удар.
— Което предполага тежки удари като при блъскане на главата в мраморния под.
— Да. И това, което сега виждам, може да се окаже полезно. — Той вдигна кутията със стомашно съдържимото.
— Приближавам камерата. Все едно бях на сантиметри и виждах какво се съдържа в кашата, която приличаше на нещо като двеста милилитра зеленчукова супа с парченца в нея.
— Изглежда, е морска храна, вероятно скариди, зелени чушки, лук, малко ориз. — Той бъркаше вътре със скалпел. — Нещо, което е изяла малко преди да умре. Едва е започнало да се смила.
— А тестът за алкохол?
— Нищо особено. 0,3 промила. Може би е пила чаша вино с вечерята. Или може да е от разложението.