— Със сигурност не е била опиянена, поне не от алкохол. Ще проверя какво има в хладилника й. Връщам се там. — Изключих компютъра, загасих двигателя и слязох от вана.
Луси — бе паркирала големия мерцедес на Донахю извън алеята — дойде при мен и каза:
— Ела. — Искам да ти покажа нещо.
27.
Тръгнахме покрай южното крило на къщата, където тесният затревен участък от двора преливаше в гъста гора. Триметровата телена ограда бе покрита с тъмнозелено ПВЦ и закрепена на тежки стоманени стълбове, забити дълбоко в земята. Луси отключи една порта, докато друг джип на ФБР изчезваше надолу по алеята. Само още две федерални превозни средства бяха паркирани пред къщата. Едното трябваше да е на Ерин Лория. Оглеждах се за нея. Бях сигурна, че още е тук. Не би го пропуснала.
— Внимавай — каза Луси. — Има много неща, в които можеш да се спънеш. Ландшафтните архитекти не са стигнали дотук, така че е прекалено обрасло.
Последвах я през портата и се озовахме в гората. Нямаше постепенен преход. Дворът свършваше при оградата и от другата страна имаше акри, гъсто обрасли с рододендрони, планински лавър и стари дървета. Виещите се пътеки не бяха почиствани от години и бяха обрасли. Вървях много внимателно и бавно по някакъв остатък от пътека, а Луси ме водеше през папратите, брезите и кучешкия дрян. После спря.
— Ето тук. — И посочи един див чемшир и един бял бор с камери със сензори за движение и светлини. — Няколко пъти са били активирани от движение, но на записите няма нищо. Камерите не са заснели нищо.
— Ще попитам същото като преди — отвърнах и осъзнах защо ме е довела тук. — Възможно ли е да е било животно?
— Нагласила съм сензорите така, че да реагират при същества поне метър високи като елени, мечки и рисове — каза тя. — Ако е било толкова високо, камерите са щели да го уловят. Но не са.
Луси правеше представление. Бе замислила някакъв грандиозен финал под надслов „Да ви го начукам“ и всеки момент щяха да започнат фойерверките. Нарочно бе облечена в спортен екип на ФБР и ако това не бе достатъчно, явно се канеше да направи още нещо. Но това не обясняваше странния предмет, който забелязах толкова близо до стъпалото й, че за малко да стъпи върху него. На пръв поглед можеше да мине за малка дъждовна капка върху кафявите листа под планинския лавър. Но все още не бе заваляло.
— Не мърдай — казах съвсем тихо.
Задържах погледа й, за да се уверя, че ме е чула и ще ме послуша. Подпрях се на един гладък клон от лаврово дърво. Големите бледозелени листа ме докоснаха и небрежно коментирах, че след месец-два те ще станат жълти, коралови и оранжеви. Че всичко тук ще лумне в цветове. Казах го дружелюбно заради подслушвачите. И че ще завали сняг и няма да има невидими нарушители, защото ще оставят следи.
— За разлика от този, който е бил тук — казах, и то не само на Луси, но и на ФБР. — А знам, че някой е бил тук — продължих, докато бърках в джобовете на панталоните си за чисти ръкавици. Извадих ги, подпрях се за равновесие и се наведох, движех се възможно най-внимателно, за да не разместя листата по земята и да изгубя това, което се опитвах да взема. Малкото парченце на пръв поглед бе от кварц; залепна за облечения ми в латекс показалец и аз свих пръсти, за да съм сигурна, че няма да изпадне или да бъде издухано от вятъра. Не спирах да си мисля, че бе истинско чудо, че нещо не по-голямо от оризово зърно бе така ясно видимо, и подозирах, че не е стояло тук дълго.
— Освен ако не си ти източникът — казах на Луси, — някой е идвал на това място. Вероятно скоро.
Малкият плосък шестоъгълник беше мътен и полупрозрачен и го сложих в дланта си, за да го покажа на Луси. Не беше полиран и изглеждаше индустриален, напомняше за минерали или други материали, използвани в производството или машиностроенето.
— Имаш ли някаква представа? — попитах.
— Не го забелязах, когато идвах тук да оглеждам. — Тя се взря в него все едно беше отрова. — Не го видях, докато ти не го зърна. Изненадана съм, че е тук. — Каза го странно. — Може би е трябвало да е тук. Това е първата ми мисъл. Трябвало е да го намерим. — Каза го бавно и високо, за да се увери, че ФБР няма да пропусне нито дума.
— Не може ли да е от нещо твое? — Бутнах го върху дланта си, така че тя да го види по-отблизо. — Сигурна си, че не е от нещо, което си инсталирала? Ами системата ти за видеонаблюдение?
— Това не е от нищо мое. Със сигурност не е от мен, защото не бих била толкова невнимателна и глупава, че да го оставя тук. — Внимаваше да не го докосне и да не се приближи прекалено към него.