Исках да му кажа за записите, макар да продължавах да си задавам същите тревожни въпроси. Ами ако ФБР ги бяха видели? Ами ако ФБР ги бяха пратили, за да заложат капан на мен и на всеки друг, когото бих замесила в това? Не знаех на кого да се доверя и колкото повече се замислях, толкова повече стигах до извода, че не мога да го направя дори със собствената си адвокатка Джил Донахю, а когато съм толкова несигурна, ставам много внимателна. И пресметлива.
— Проблемът е, че щом разследването тръгне, ще ти трябва много късмет, за да го спреш. — Марино рисуваше още плашещи сценарии. — Федералните не се отказват от нищо, освен ако нямат друг избор и освен ако съдебните заседатели не произнесат присъда, а това почти никога не се случва. Луси ще я сготвят. Никой съдебен заседател няма да прояви съчувствие към уволнен федерален агент, който при това е и червив с пари и представен по този начин…
— Предлагам да се съсредоточим върху това, което правим. — Абсолютно не можех да понасям да слушам мрачните му предвиждания за Луси.
— Просто ти казвам фактите. — Той угаси цигарата, пусна я в една празна бутилка от вода, запали нова и ми я предложи. — На̀. Имаш нужда.
Помислих си — какво пък толкова? Взех марлборото. Има някои неща, в които никога не съм преставала да съм добра. Пушенето е едно от тях. Вдишах бавно и дълбоко и емоционалният ми асансьор се качи на етаж, който бях забравила, че имам. Беше хубаво, с много светлина и красива гледка. За миг забравих за гравитацията и тя забрави за мен.
Върнах цигарата на Марино и пръстите ни се докоснаха. Винаги се изненадвах, че загорялата му от слънцето кожа е мека като коприна. Долових афтършейва му: силен, с патина от пот и цигарен дим. Помирисах мократа памучна тъкан на бермудите и спортната му риза.
— Пробвала ли си трева като млада? — Той дръпна от цигарата, държеше я като джойнт.
— Имаш предвид като по-млада?
— Да де. Обзалагам се, че е станало, докато си учила право. Кажи ми истината. Вие от елитните университети сте се събирали да пушите трева, да спорите за тълкувания и прецеденти и за това кой ще промени закона.
— Не живеех така в Джорджтаун. Но може би е трябвало. — Тонът ми бе мрачен и отнесен, не спирах да гледам в огледалата за обратно виждане.
Взирах се през тракащите чистачки в мъгливите платна на шосето. От гумите на колата пред нас и вляво от нас хвърчеше вода. Не надвишавах максимално допустимата скорост. Бях напрегната, очите ми не се отлепяха от огледалата, търсех Кари в тях. Завихме покрай язовира Фреш Понд. Разлюляната от дъждовните капки вода беше с цвят на олово. Отново се чу звукът от търкалянето на някакъв метален предмет отзад, после спря. Не можех да прогоня Кари от мислите си.
ТРАК ТРАК ТРАК.
— Какво е това, по дяволите? — каза Марино и издуха облак дим. — Адски е странно.
— Всичко е прибрано в шкафовете и контейнерите. — Премислих всяка възможност, която можеше да обясни този звук. — Носилките са сгънати и завързани с колани. Не би трябвало да има нищо незакрепено.
— Може да се отворило някое от куфарчетата ти за местопрестъпления. Може да е бутилка, събрана като доказателство, фенерче, нещо, което може да се търкаля.
— Съмнявам се. — Пак се сетих за Кари.
Виждах лицето й. Виждах големите й налудничави очи и тлеещата в тях сладострастност, докато порязваше Луси с ножчето на швейцарската армия. Кари ме бе гледала по същия начин, когато бе стреляла с харпуна. Тракането отзад в колата продължаваше. Марино отбеляза, че шумът преди го нямаше.
— И никой не е влизал вътре — добави той. — Имам предвид, нали няма начин някой да е влязъл, докато бяхме у Луси? Сигурна ли си? Да не са влезли ония от ФБР, за да го преместят? И да са бутнали нещо?
— Сигурна съм, че беше заключен. — Мислех, че съм сигурна, но сега, когато той го спомена, вече не бях толкова сигурна. Несигурността започваше да ме измъчва. Сутринта бях събрала инструментите си точно след като бях получила първото видео „Покварено сърце“. Може би се бях разсеяла, докато подреждах големите пластмасови кутии във вана. Може би бях забравила да заключа задната врата. Това бе нещо, което правех автоматично с ключ, който също така включваше и изключваше алармата.
Никога не оставям вратите отключени по много причини. Като например адвокатите. За да не ме въртят на шиш за това на свидетелската скамейка. За да не накарат съдебните заседатели да се съмняват в достоверността на всяко събрано от мен доказателство, включително и самия труп.