— Уф! — възкликна Марино, когато изпуснатият предмет отзад пак се претърколи и се удари в нещо.
— Почти стигнахме — отвърнах. — Ще проверя.
29.
Колите в Кеймбридж бяха малко. Движеха се бавно с включени фарове. Приближихме кампуса на „Харвард“ и след това поехме към Братъл стрийт, една от най-престижните улици в Съединените щати. На нея са живели Джордж Вашингтон и Лонгфелоу.
Красивата дървена двуетажна къща, в която бе умряла Шанел Гилбърт, бе строена в края на XVII век. Беше боядисана в сиво-синьо, имаше симетрични черни капандури, сив покрив с каменни плочи и централен комин. През вековете имотът е бил делен и продаван на парчета и единственият начин да се стигне до него беше обща алея, покрита с наредени в рибя кост керамични павета.
Внимателно минах по алеята с големия ван и паркирах отпред. Слушах как дъждът барабани и плиска. Огледах се и ме обзе безпокойство. Обзеха ме и други чувства. Прииждаха на вълни, докато дърветата се люшкаха под напора на вятъра. Изключих чистачките и предните фарове. Предното стъкло веднага се наводни. Ванът беше единственото превозно средство на алеята, а това не бе добре.
— Къде са останалите? — попитах и въпросът ми прозвуча сякаш го бях задала в автомивка. — Къде е подкреплението?
— Адски добър въпрос. — Марино бе нащрек, оглеждаше дългата тясна алея, фасадата на къщата, гъстите стари дървета, които се люшкаха и ронеха листа под силния вятър.
— Нали им нареди да отцепят имота.
— Точно така направих.
— Не се вижда полицейска кола. И къде е червеният рейндж ровър?
— Не знам. Нещата са се сговнили. — Марино разкопча закопчалката на черния кожен колан до бедрото си.
Чу се гръмотевица и небето светна.
— Да не си казал на Вогъл, Лейпин или Хайд да го изтеглят до лабораториите?
— Не. Не мислехме, че е имало насилие. Може би Брайс е проявил самоинициатива да го изтегли, след като ти говори с Ан и Люк и решихте, че е убийство.
Марино запреглежда списъка с контактите на телефона си.
— Говорих с тях преди няма и половин час — напомних му. — Не е имало време рейндж ровърът да бъде изтеглен и със сигурност не съм го поискала аз, а няма начин да го е направил Брайс.
— И аз съм сигурен, че не съм казал на никой да го махне. — Той забърса изпотеното странично стъкло и се взря навън, погледна в голямото огледало към празната алея зад нас. — Ключовете за рейндж ровъра бяха на кухненския плот и Хайд погледна набързо вътре. Каза, че не видял нищо интересно. Всъщност вътре нямало кой знае какво и той останал с впечатлението, че отдавна не е каран. Така каза и не направихме нищо повече, защото действахме с убеждението, че не е извършено престъпление, че това е просто нещастен случай. Нямаше смисъл да мислим, че колата трябва да се обработи.
— Къде са ключовете?
— У мен. Ключът за къщата също.
— Очевидно има и резервни, освен ако рейндж ровърът не е бил откаран или преместен по някакъв друг начин. — Огледах се да видя дали нещо друго не липсва или не е променено от сутринта.
Вековната къща бе обгърната от сива мъгла, издигаща се от мократа от дъжда земя. Вниманието ми привлече самотна полицейска лента, която преграждаше стълбите към предния вход. Тънкият жълт найлон се поклащаше от вятъра и дъжда. Преди не беше там. А по-важното бе, че никъде другаде нямаше полицейска лента. Нямаше преграда пред кухненската врата, която бяхме използвали сутринта. Нямаше и около дърветата покрай алеята.
А после забелязах дебела ролка яркожълта лента, зарязана в една леха до дървените врати, които смятах, че водеха надолу към мазето. Очевидно някой бе започнал да отцепва мястото и беше спрял, като бе оставил ролката там, където я виждах сега в лехата с морави астри, клюмнали от дъжда. Спомних си момента, когато бях сама във фоайето и мислех, че всички освен Марино са си тръгнали.
Бях чула нещо необяснимо, като звук от тряскаща се врата. Онази в мазето, която водеше към задния двор, беше мистериозно отключена, макар че полицай Вогъл се кълнеше, че й е сложил резето. След това и боклукът от кухнята бе изчезнал, а масата бе странно подредена с декоративна чиния, свалена от стената. Сега пък рейндж ровърът липсваше. Загледах се в старата къща и нейните тъмни прозорци от вълнисто стъкло. Може би в нея имаше някой и този някой не бе дух. Някой беше идвал тук, след като ние си бяхме тръгнали.