— Все същата патова ситуация — каза той. — Не можеш да се свържеш с някое ченге и накрая искаш издирване. След това се оказва, че гледал телевизия някъде и ядял сандвичи. Или се напил на обяд и чукал приятелката си.
— Можем само да се надяваме случаят да е такъв. — Гледах дъжда и ролката жълта лента в цветната леха.
— Аз също се надявам на това. — Мускулите на челюстта на Марино се свиваха и разпускаха.
— Може единият да е отцепвал мястото, когато небесата са се отворили, и затова само на предната врата има лента, а ролката е захвърлена. Може да си е тръгнал набързо. Бурята е много силна.
— Да, силна е. Но нещо не е наред. — Марино резюмира нещата: — Първо решаваме, че това е нещастен случай. Сега вече е убийство и не можем да намерим рейндж ровъра й, а аз не знам къде, по дяволите, ми е подкреплението. Тук трябваше да има две патрулки, които да наглеждат мястото… Я чакай малко…
Той пробва друг номер.
— Хей, пак съм аз, върнах се на същия адрес — каза на този, който му вдигна; предположих, че е жена, като се имаше предвид флиртаджийският тон. — Пращани ли са екипи в къщата на Братъл стрийт, откакто тръгнах от адреса в десет и половина? Специално питам за 237 и 110. Някакви вести от тях?
Екипите 237 и 110 вероятно бяха Хайд и Лейпин. Марино ме погледна и поклати глава.
— Наистина? Абсолютно никакви контакти? Не са отговаряли на никакви радиоповиквания от почти три часа? И не са отбелязали, че са свършили дежурството или нещо подобно? Не бива да е така. Те се връщаха насам от „Дънкин Донътс“, трябваше да отцепят периметъра и да наблюдават мястото… Работата е там, че трябва да говоря с тях и да знам кой е влизал в къщата, след като аз тръгнах. Става ли? Обади ми се колкото можеш по-бързо.
Гледах как водата кипи по керемидите. Заради вятъра дъждът бе почти хоризонтален.
— Можеш да им проследиш телефоните — предложих му.
— За това се иска съдебно нареждане.
— Не и по начина, по който съм те виждала да го правиш.
— Нека първо видя какво ще открие Хелън.
— Не я познавам.
— Диспечерката, с която току-що говорих. Излизали сме няколко пъти.
— Радвам се, че имаш услужливи приятели. Трябва ни потвърждение, че Хайд и Лейпин са в безопасност.
— Не искам да ги вкарвам в беля, докторе. А бих могъл. Ще стане голяма беля, ако не са докладвали, че са напуснали дежурството, а ние им пингнем телефоните и ги намерим на място, което не е свързано с работата им.
— Аз пък не искам да поемам никакъв риск за тяхната безопасност — отсякох.
— Да не мислиш, че аз искам?
— Не поемай никакви рискове, Марино. Не и докато тя е на свобода. — Нямаше нужда да произнасям името на Кари Гретхен. Той знаеше кого имам предвид.
— Разбирам те и не си мисли, че не ми е минало през ума. Но става голяма каша, когато биеш тревога и всички ченгета започнат да търсят някого. Не съм готов още да го направя — каза той. — Няма достатъчно причини. Някои ченгета не могат да се оправят с радиостанциите и невинаги си вдигат телефоните или връщат веднага обаждания, а може да има много причини да го направят. Но не викаш помощ, освен ако не си сигурен. А аз не съм. Вероятно има добро обяснение.
— Сигурна съм, че има. Но не бъди толкова сигурен, че е добро. Имаме ли причина да смятаме, че някой друг може да е имал достъп до рейндж ровъра? — попитах. — Ами икономката? Май каза, че се казвала Елза Мълиган? Възможно ли е тя да е преместила колата по някаква причина?
— По-добре да не е.
— Направи ли ти впечатление на човек, който би направил такова нещо? От това, което са ти казали?
— Хайд говорил с нея само няколко минути, а и аз не разговарях с него много дълго, когато с теб дойдохме тук. Но си спомням, че каза, че била много разстроена и той я посъветвал да се прибере, щели да я разпитат по-късно. Станало му мъчно за нея. Вероятно защото била хубавичка.
Спомних си, че бях видяла Марино в кухнята с Хайд, след като бяхме пристигнали сутринта. Не чувах какво си говореха. Бях във фоайето с трупа. Бях заета.
— Казал е, че е хубавичка?
— Имала хубаво тяло. Красиво лице с модерно подстригана къса черна коса и големи очила с тъмни рамки. Според него изглеждала много холивудски.
— Нали каза, че била от Ню Джърси?
— Това бе мнението на Хайд, че изглеждала по холивудски. Така каза.