— Наблягам на миналото време.
— Дай да ги видя.
— Не мога. Това имах предвид с миналото време. В мига, в който свършваха, те изчезваха и линковете не водеха към нищо. После изчезваха и самите съобщения, сякаш никога не съм ги получавала.
— Имейл съобщения? — Мокрото лице на Марино бе съвсем бледо, кървясалите му очи гледаха лошо.
— Есемеси. Все едно пратени от телефонния номер за спешни случаи на Луси.
— Логично. И е гадно. Телефонът й е у ФБР. Ще видят какво е пратила. Ще си помислят, че тя ти е пратила видеата. И това ще подсили тезата им, ще обвинят нея за направеното от Кари.
— Да се надяваме, че няма да се появи нищо. И не би трябвало, защото съм почти сигурна, че Кари е хакнала номера за спешни случаи на Луси. Съобщенията не са от Луси, нито от някое нейно устройство.
— Трябва да ми дадеш телефона си. — Марино протегна ръка. — Трябва да извадя симкартата и батерията, ако изобщо искаш някога да имаш доказателства за това, което казваш. Трябва да можем да покажем, че Луси няма нищо общо с това.
— Не.
— Симкартата може да се окаже единственото доказателство, което имаш…
— Не.
— Колкото повече чакаш…
— Няма да си изключа телефона — прекъснах го. — Ако го направя, няма да мога да видя следващото, което реши да изпрати.
— Чуваш ли се какво говориш?
— Линковете с видеата са истинската причина да тръгна оттук тази сутрин. Боях се, че телефонът на Луси е у Кари, както и от това, което може да означава това, ако е истина. Искам да си задържа телефона.
Марино се наведе да погледне нещо под мен в задната част на вана. Интересуваше се от стоповете.
— Когато ти кажа повече за видеата, ще разбереш притеснението ми — продължих да обяснявам. — Луси не вдигаше, когато се опитвах да се свържа с нея. Джанет също. Сега вече знаем, че е било защото ФБР са ги били ограничили и са им конфискували вещите. Какво има? Какво намери?
Марино се бе навел към задните светлини на вана.
— Мамка му — каза със зловещ тон. — Не мога да повярвам.
— Сега пък какво?
— Точно под носа ни. Както казват — пред очите на всички. — Гледаше левия стоп, ръцете му бяха хванати зад гърба по начина, по който го правеше, когато не искаше да пипа нищо. — Можеш ли да ми дадеш чисти ръкавици?
Извадих две от кутията. Подадох глава през задната врата, за да видя какво е намерил, и силният дъжд ме нападна. Плисна по тила ми, докато броях липсващите болтчета от лявата рамка, на която бе прикрепен стопът. Пет ги нямаше. Единственото, което бе останало, беше надраскано и изкривено.
31.
Изтрещя гръмотевица.
Водата съскаше и се лееше покрай големите черни кожени маратонки на Марино. Той говореше по телефона с Ал Джакс или Аякс, както го наричаха. Досетих се какво пита за къщата бившият „тюлен“. Искаше да знае какво кара Марино да мисли, че вътре има някой. Дали не било възможно Хайд да е вътре? Че може би е ранен или взет за заложник? Гледах всичко това от задното отделение на вана. Марино официално поиска помощта на тактическата група. Безжичната му слушалка проблясваше в синьо под дъжда. Бях наясно с риска, който поема.
Ако в тази вече добре известна къща се появеше тактическа група, щеше да е изключително срамно и трудно за обяснение, ако стане ясно, че не е имало нужда от нея. Освен това такова драматично пристигане щеше да е още едно от нещата, които трябваше да се обясняват на богатата холивудска майка на Шанел Гилбърт. Тя беше фактор, с който трябваше да се съобразяваме. Бях сигурна в това.
— Задните светлини са закрепени с неръждаеми болтове „Филипс“ размер едно, но изглежда, че някой е използвал обикновена отвертка или номер две. — Марино описваше по телефона повредения ляв стоп, докато го оглеждаше. — Или може би нож. Защото е останал един винт. Повреден, все едно някой е използвал неподходящ инструмент.
Представих си Кари Гретхен. Тя дали би използвала неподходящ инструмент? Едва ли, но пък кой друг можеше да ми остави такъв зловещ подарък и каква бе останалата част от историята?
— Разбирам, че не е вероятно, но да, трябва да имаме предвид възможността той да е вътре. — Марино отново говореше по телефона за Хайд, докато се взираше в тъмната тиха къща. — Но как би влязъл сам? Не съм му оставял ключ. И ако е вътре ранен например, какво се е случило с колата му? Да, да. Точно така. Само това искам. Нека проверим къщата, но тихо и кротко. Трябва много да внимаваме какво излиза в ефир. Не искам шибан панаир в къща за милиони долари до кампуса на „Харвард“.