Марино му каза да донесе и няколко ката сухи дрехи и описа размера ми като среден мъжки, преди да му кажа, че в този размер ще се чувствам като в палатка. Затвори и набра пак. Разбрах, че говори със своя човек в телефонния оператор, вероятно същия технически оперативен мениджър, с който се свързваше винаги когато имаше нужда от съдебно разпореждане или не искаше да чака за такова. Издиктува два номера, които предположих, че са на Хайд и Лейпин. Искаше да му кажат местонахождението им. После зачакахме.
— Ще знаем след петнайсет или двайсет минути, докторе. — Марино нахлузи ръкавиците на мокрите си ръце. — И вече се чувствам ужасно. От все сърце се надявам, че току-що не направих голяма грешка. Струва ми се, че нищо от това, което правим, не е редно. Нередно е да си тръгнем. Нередно е да стоим тук на алеята. Нередно е да влизаме в къщата. Нередно е да поискаме помощ, нередно е и да не поискаме. Нито едно проклето нещо не изглежда правилно, освен да чакаме Аякс и неговите момчета да дойдат. — Свали стопа и го сложи на калника.
Осъзнах колко сме изолирани и уязвими. Ако някой искаше да ни убие, вече щеше да го е направил. Когато преди години си помислихме, че е умряла, не се чувствахме отговорни, нито си приписахме заслугата. Просто се чувствахме късметлии.
— Мамка му — каза Марино. — Крушката липсва. И там, където е била, има голяма дупка, през която предполагам, че е пъхната стрелата. Така би се озовала точно там, където я намери — в шкафа на бюрото.
— И съм карала без един стоп? Е, това потвърждава, че ванът не е бил в това състояние от много отдавна.
— Точно така. Въпросът е кога е направено. Защото винтовете и крушката не може да са били свалени, докато ванът беше на алеята на Луси. Освен ако не са го направили хората от ФБР.
— Подхвърляне на доказателство и повреда на щатска и федерална собственост. Да се надяваме, че ФБР не са толкова неетични или тъпи. — Клекнах на лъскавия стоманен под до отворения шкаф, където бях намерила стрелата, и си спомних какво бе казала Луси за манията на Кари на тема невидими технологии.
Огледах се, сякаш тя бе някъде наоколо, прозрачна като въздух. Вятърът духаше, дъждът валеше с променлива сила. Първо удряше силно, след това почти подмяташе колата, после се лееше по нея. Марино бе приведен, за да се пази от дъжда, а аз засега бях пощадена. Светнах с фенерчето в шкафа. Лъчът се плъзна по дупката, по купчините евтини сини кърпи, завързани с връвчица. Стоманеното дъно отразяваше светлината като огледало.
Забелязах и нещо друго.
Топче боклук. С размера на маслинка за мартини, пухкаво като мъх, останал в сушилнята.
Взех чисти ръкавици и използвах задната част на лепяща бележка, за да взема проба от това, което бях сигурна, че ще се окаже безценна находка, микроскопично депо за отпадъци. Влакна, косми, части от насекоми и какво ли още не. Но бях сигурна, че не може да идва от някоя от колите на КЦК. Нито от лабораториите или паркинга, обграден с високи черни стени, невъзможни за катерене. Сложих топчето боклук в найлонов плик, който отиде в същия шкаф, където бяха стрелата и метаматериалът. Обадих се на началника на кабинета си.
Цяла минута с Брайс провеждахме безсмислен разговор за събраните доказателства и не издържах неспирното му бърборене. Прекъснах го. КЦК беше на по-малко от десет минути оттук и исках ванът да бъде заменен възможно най-бързо с джип. Харолд и Ръсти трябваше незабавно да се погрижат за това. Извиних се за неудобството, но ванът трябваше веднага да се разкара оттук. Събраните доказателства трябваше да бъдат запазени. Не само тези в пликовете, но и самият ван.
— Не разбирам — каза няколко пъти Брайс. — Защото както вече отбелязахте, сте на десет минути оттук. Сигурна ли сте, че с Марино не можете да го оставите, когато приключите, доктор Скарпета? Имам предвид, че така и така ще идвате. Не се опитвам да създавам неприятности, но сме затънали в работа. Много ни се събра тази сутрин, докато ви нямаше: Люк сега започва третия си случай, а Харолд и Ръсти чистят масите и шият трупове за другите лекари. Двама от тях решиха да извадят онази кутия със скелета. Помните ли този случай от миналата седмица…?
— Брайс…
— Останките, които бяха изхвърлени на брега на Ревиър Бийч? Антрополозите току-що получиха ДНК анализа и се оказа, че е момичето, което бе изчезнало от яхтата си край аквариума миналата година. Редят костите като пъзел…