— Навън не се вижда нищо освен звезди.
— Ти нямаш радар. Аз имам, виждам гръмотевични бури и нямам намерение да минавам през тях.
— Завой на деветдесет градуса, за да избегнеш лошо време? Това звучи доста драстично. Сега летиш право на изток.
— Така се прави над Африка. Затваряй.
— Разбери, капитане — каза Брайън, като осъзнаваше, че Джени Бретсън стои до него и внимателно слуша всяка дума. — Тук отзад има няколко души, които могат да се ориентират по звездите, и те във всеки момент ще знаят накъде се движим. Ако не се върнем на курса към Кейптаун много бързо, ще се качим при теб.
— И аз ще ти надупча главата, Логан, ако се опиташ да отвориш тази врата. Разбра ли? — отвърна Фил, но връзката вече беше прекъсната от другия край.
Той поседя мълчаливо известно време, като се опитваше да си припомни някои от номерата, които други екипажи бяха използвали срещу терористи. Един трик го беше впечатлил като особено хитър. Може би щеше да успее да го използва. В крайна сметка беше отвлечен, нали? Логан ясно му беше заявил това по интеркома, а сега имаха новата версия, която записваше всички обаждания по радиото, разговорите по интеркома и дрънкането в пилотската кабина по време на целия полет, а не само през последните трийсет минути.
„Записаното е достатъчно да го вкара в газовата камера“ — каза си Фил, като вдигна очи към таблото над главата си и повтори стъпките, които трябваше да предприеме. Щеше да има сериозен физически риск за пътниците, но не бяха ли те виновни за това в края на краищата? Да, заключи той. Имаше пълното право да поеме този риск.
— Джуди? — каза остро Фил.
— Да?
Отговорът й беше предпазлив. Трябваше да я принуди да действа.
— Ще прекратим този бунт веднага.
34
НРС, Шантили, Вирджиния
16:20 ч
Дейвид Бърд поздрави секретаря във фоайето и си закачи пропуска. Младият мъж му направи знак да го последва. Скоростното шофиране до международно летище „Рейгън“ и също толкова бързият полет с хеликоптер до Шантили бяха изострили любопитството му до крайност.
След като прекосиха няколко коридора, секретарят го въведе в голяма зала, която много приличаше на онази, която беше видял по-рано. Трима аналитици от НРС, включително и Джордж Зофел, седяха пред кръглото табло, приведени над компютърните клавиатури. Дейвид забеляза Джон Блейлок, седнал зад голямо бюро на второ ниво, и му помаха. Блейлок показа на Дейвид стола до себе си и му предложи същите леки слушалки, които носеха останалите, заедно с прошепнатата информация, че тече интензивна дискусия с екип на ЦРУ в Лангли.
Джон нагласи няколко ключа пред себе си и дълбокият му глас внезапно избумтя в ушите на Дейвид:
— Чуваш ли ме?
— Да — отвърна Дейвид, като посочи с глава към останалите.
— Те не могат да ни чуят, когато разговаряме по частен канал — каза Джон. — Жената до Джордж Зофел е Сандра Колингс. Другия не го познавам.
— Какво става, Джон? Защо сме тук?
— Много странна ситуация, развива се много бързо и включва един граждански „Боинг 747“ — отговори той и допълни основните факти около излитането от нигерийското летище, след като вторият пилот очевидно бе убит, а пътниците — преместени.
Нещо в напрегнатия разговор пред тях привлече вниманието на Джон и той вдигна ръка, за да накара Дейвид да премълчи отговора си:
— Чакай!
— Дай това по-близо — нареди Джордж Зофел, когато един от множеството електронни образи на екраните започна да се променя.
— Това е другият край на пистата — продължи той. — Източният край… На хиляда и осемстотин метра от мястото, където вторият пилот очевидно е бил убит или поне където е забелязан за последно.
— Добре — каза един глас от щаба на ЦРУ.
— Този кадър е заснет, докато самолетът се е издигал на запад, преди да обърне на юг. Както виждате, на пистата има човешко тяло, а стрелците са както от северната, така и от южната й страна.
— Кръстосан огън? — попита Сандра Колингс.
— Така мисля, но вижте това увеличение, при което е използвана само наличната светлина… без инфрачервената. Тялото най-вероятно принадлежи на мъж. Кърви обилно. Очевидно е с бяла риза. По-близо, Рей, върху раменете — нареди Джордж Зофел, докато кадърът се приближи още. — Прекалено е неясно.
— Изчакайте — отвърна аналитикът на име Рей. — Ще го подобря по компютърен път след секунда.