Той набра няколко команди на клавиатурата и те мълчаливо загледаха как пикселите на образа започнаха да се придвижват един към друг, за да образуват по-ясна картина, стъпка по стъпка. На раменете на фигурата имаше тъмни петна и докато компютърът подобряваше картината за шести или седми път, на едно от тях започнаха да се показват редуващи се светли и тъмни ивици.
— О, мамка му! Ето го — каза Джордж Зофел, като се облегна назад.
— Какво? — попитаха от Лангли.
— Получавате ли този кадър в Лангли? — попита Зофел.
— Да, но какъв е поводът за „о, мамка му“?
— Виждате ли тъмните петна на раменете? Това са нашивките му. Гражданските пилоти имат такива. Така идентифицирахме втория пилот. На борда е имало само двама пилоти. Както ви казах, според нас вторият пилот е убит в западния край на пистата, веднага след кацането. Това е другият пилот. Не мога да ви кажа дали гледаме пагоните на командир с четири нашивки, но може би е така и ако са четири, на този кадър се вижда мъртъв или тежко ранен капитан на самолет, който е излетял без него.
— Трудно е да се каже от този ъгъл — добави Рей, като продължаваше да убеждава компютъра да изчисти образа още малко. — Но не мога да го подобря повече. Не е лошо за нощна снимка от петстотин и двайсет километра разстояние.
— И според вас и командирът, и вторият пилот са убити и изхвърлени от самолета, така ли? — попита един мъжки глас от Лангли.
— Бих казал, че е много вероятно — отвърна Джордж Зофел. — При което възниква дребният технически въпрос кой, по дяволите, пилотира самолета на „Меридиън“.
Джон Блейлок се убеди, че все още са на своя канал, и се обърна към Дейвид.
— Дейвид, това като нищо може да е атаката, за която всички са вдигнати по тревога. Самолетът излетя, според нас без пътници, и преди около половин час един кадър в реално време показа, че променят курса си и летят почти право на изток с направление от около нула-седем-пет градуса, което е в посока Йемен и някои други неособено приятелски места. Това беше последната спътникова снимка. Сега се опитват да насочат друг сателит към самолета.
— Откъде знаем, че пътниците са слезли? — попита Дейвид.
Чу се кратък вик и двамата се обърнаха.
— Вижте, имаме нова промяна на курса — каза Рей. — Отива на север!
Те се вторачиха в призрачно белия образ на боинга, зад който се носеха четирите блестящи горещи следи от изгорелите газове на двигателите.
— Какъв курс виждаш, Джордж? — попита представителят на ЦРУ.
Джордж Зофел се засмя невесело и поклати глава.
— О, ами например директно към Лондон, както се казваше в съобщението, или пък Рим или Париж, без да споменаваме Женева, Брюксел, Амстердам и вероятно Копенхаген.
— Той не може да се насочи едновременно към всичките — каза човекът от Лангли.
— Не, но с малки промени в курса може да избере всеки от тях.
— Сканирането за радиоактивни материали все още ли дава отрицателен резултат? — попита гласът от Лангли.
Джордж Зофел кимна, преди да отговори:
— Нямаме никакви данни за радиоактивен разпад на този самолет… засега. Но вие знаете какъв е проблемът, ако имат добре защитен ядрен материал на борда. Може да не го видим няколко часа, докато спътниците го напипат и съберат достатъчно информация.
— Следващите кадри идват след шейсет секунди — каза Рей.
Джон Блейлок отново се обърна към Дейвид, преговори доказателствата и посочи към един стопиран кадър на най-горния ляв екран.
— Този също се получи току-що. Автобусите, с които смятаме, че са извозили пътниците, все още се движат, но са се насочили на юг по път, който води към нещо като склад. Това е последната снимка, преди спътникът да слезе зад хоризонта. На всичко отгоре самолетът започна да излъчва седем хиляди и шестстотин.
— Транспондерният код за повреда на радиостанцията — каза Дейвид.
— Точно така.
— Получил ли е разрешение? — попита Дейвид, като внимателно разглеждаше различните образи по екраните.
— Не го е поискал — отвърна Джон Блейлок. — Няма и спътников контакт с компанията си, след като се е обадил от земята. Но той… или някой друг… е изпратил тайнствено съобщение по системата ACARS. Получихме го преди около 20 минути.
Джон побутна към него едно копие от съобщението на Фил Найт и прочете на глас първите няколко изречения:
— Казва: „Пътнически бунт на борда… Отвлечен от ядосани пътници. Втори пилот Абът очевидно тежко ранен и изхвърлен при излитането от Нигерия от пътника Логан, който е начело на бунта. Получих заплахи и заповед да продължа към Кейптаун, но трябва тайно да се върна в Лондон поради недостиг на гориво“.