— Боже господи!
— И продължава: „Моля за въоръжена намеса при пристигането“. Казва, че всичките му радиостанции са повредени.
— Но това съвпада със съобщението на транспондера, Джон.
— Точно така. Може би трябва да излъчва и двата кода, но това, че използва само този за повреда на радиостанцията, е много интересно. Отвличането е приоритетно, меко казано, но повредата на радиото е чудесно прикритие, ако се преструваш, че бягаш към базата, но не искаш никой да анализира гласа на човека в пилотската кабина. Спомни си, че те вероятно не осъзнават, че ние можем да видим нашивките на ризите на труповете, оставени на пистата. Работата е, че в това съобщение не се казва нищо за пътниците. Наистина се споменава загубата на втория пилот, но командирът, за когото се очаква да повярваме, че е в кабината, най-вероятно е същият мъртъв или умиращ нещастник, когото видяхме изоставен на летището в Катсина.
— Но може би не е така. Не трябва да стигаме до прибързаното заключение, че имаме работа с терорист.
— Съгласен съм, твърде рано е да правим едно или друго заключение. Но пък не е прекалено рано да разгледаме алтернативната хипотеза и да вземем предпазни мерки.
Дейвид Бърд бавно поклати глава, като откъсна очи от екрана и срещна погледа на Джон Блейлок.
— Джон, не забравяй какво ми каза тази сутрин за вероятността някой наистина да използва граждански самолет като троянски кон. Как го нарече, принцип за запазване на параноята?
— Ти си добър слушател, полковник Бърд.
— Опитвам се.
— Но никой от нас не се сети за възможността някой да създаде илюзия за проблем с ядосани пътници, за да маскира атака с троянски кон. Обсъждахме как някой би могъл да използва истински спонтанен инцидент с разгневени пътници, за да отвлече вниманието ни.
— Хората от кабинета на генерал Овърмайър, за които ти казах, не говореха за отвличане на вниманието, Джон. Те бяха разтревожени от възможността някоя терористична организация да раздуха безобиден инцидент до нещо смъртоносно, като просто го манипулира.
— Наистина мисля, че това е друго нещо — каза Джон, като търкаше брадичката си. Очите му бяха приковани в мониторите. — Нямаме никакво доказателство за ядосани пътници освен това съобщение, което най-вероятно е фалшиво и внимателно обмислено. А и тази ситуация включва доктор Мшира, така че със сигурност е двойна сделка, което пък означава, че е много внимателно планирана, адски добре осигурена финансово и те знаят много добре как да дадат сигнал за бедствие.
— Чакай… Доктор Мшира?
Джон отвори една папка пред себе си и извади секретен доклад от две страници, който му подаде.
— Сега го наричат генерал, но е лекар и много интелигентен бунтовник, който вбесява нигерийското правителство.
Дейвид прегледа доклада, преди да вдигне очи.
— Никога не съм го чувал. Джон, дали пък не пренебрегваме възможността съобщението от пилотската кабина да е автентично?
Джон Блейлок поклати глава.
— Не. Те знаят това. Винаги е възможно. Но дори да е вярно, откъде се взе допълнителният мъртъв пилот на пистата?
Той погледна Дейвид.
— Проверили ли сме списъка на пътниците? — попита Дейвид. — Откъде е излетял този полет, между другото? По някаква причина номерът ми се струва познат.
Джон му обясни подробностите и добави:
— Още нямаме списък на пътниците.
— Знаеш ли какво ме тревожи? — попита Дейвид, като отново се загледа в залата. — Фразеологията на съобщението. „Пътнически бунт на борда“ звучи много американско. Цялото съобщение е такова. Значи на борда има американски пилот.
— Или имат на служба американски изменник. Знаеш ли, че може би си имал двойник с идентичен паспорт, който е преминал обучение в Москва през осемдесетте?
— Моля?
— Нашите стари приятели и врагове, бившите Съвети, имаха доста тайни номера. Един от тях беше да подбират и обучават избрани съветски офицери, имащи физическа прилика с американски офицери, които изкарваха почти безупречен курс по американска култура в университета на КГБ. Ако им потрябваше в действителност, можеха просто да елиминират истинския майор Бърд например и да вкарат на негово място добре обучения му двойник. Лингвистите им все още си търсят работа, както и студентите. Не отхвърляй преждевременно никакви възможности.