— Имаме кадри — обади се Рей, когато на главния екран проблеснаха нови образи.
Те внимателно се загледаха в тях, а на екрана се появи малък курсор.
— Добре, аз ще местя курсора — каза Джордж Зофел. — Тук виждаме нещо като голяма барака… вероятно ръждясал метален покрив, с видими размери от трийсет на двайсет и пет метра.
— Достатъчно да скриеш триста и двайсет души — допълни Сандра.
— Аха… и… автобусите са паркирани отвън, и… чакайте малко! От сградата излизат хора в редица.
— Колко?
— Рей, имаме ли кадри в реално време? — попита Джордж.
— Да, с нефилтрирана инфрачервена светлина.
Рей се зае с клавиатурата и се появи по-размазана версия на същата картина, на която бели човешки силуети прогаряха пътеки насам-натам, докато се движеха около седналите.
— Това са живи хора, наистина, седнали в редици. Мога да преброя около двайсет и пет. Има ли начин да са войници?
Рей отново върна картината на стопкадър и я увеличи, като премахна инфрачервените образи и остави обикновената светлина.
— Вътре има електрически лампи — каза той, като отново увеличи и приближи картината, докато ясно се видяха ръчни часовници, малки ръчни чанти и дрехи в западен стил. — Отдясно се вижда нещо като електроцентрала.
— Какво виждаме като расови белези? Ако са пътниците от „Меридиън“, би трябвало да виждате смесица от тъмна и светла кожа.
— Точно това виждаме — отвърна Рей. — Имам ясни образи на хора със светла кожа и чернокожи. Прекалено много, за да бъдат обяснени със заблудени наемни войници в армията на генерал Мшира.
В същия момент вратата на залата се отвори и един секретар бързо доближи Джордж Зофел със сгънато съобщение. Той го прочете, кимна на Джон Блейлок и Дейвид Бърд и заговори по микрофона:
— Е, момчета и момичета, ето ви още една малка добавка към кошмара. Хората от Държавния департамент докладват, че генерал Мшира току-що се е свързал с нигерийското правителство в Абуджа по сателитен телефон и е поискал триста милиона американски долара, преведени в офшорна сметка до два часа. Иначе ще започне да екзекутира триста и двайсетте си заложници. Твърди, че е пуснал пилотите да си ходят.
— Но ние знаем, че лъже — обади се Сандра.
— С други думи — каза тихо гласът от Лангли, — каквото и да има в боинга, тръгнал към Европа, това не са пътниците, с които е излетял.
— В момента няма друго разумно обяснение — съгласи се Зофел с уморена въздишка. — Стига фактите да издържат проверката. Информирайте Белия дом и Пентагона. Изглежда, имаме работа с реална заплаха.
35
„Меридиън“ 6, в полет
22:35
Джени Бретсън вдигна микрофона към устата си. Синди я наблюдаваше уплашено. Над триста натъпкани, уморени и ядосани пътници вече ненавиждаха командира и екипажа. Общата атмосфера се влошаваше, а Брайън Логан беше катализаторът на омразата, докато вървеше напред-назад и отговаряше на въпроси за втория пилот, командира и загубата на съпругата си, убита от същата зла авиокомпания.
Джени си пое дълбоко въздух и се насили да набере кода на уредбата. Беше време за действие, но рискът, който се канеше да поеме, беше безпрецедентен и опасен. Шумът от оживелите колони предизвика обичайното раздвижване. Разговорите спряха и главите се обърнаха нагоре.
Драги пътници, моля за вниманието ви. Моля да ме изслушате.
Усети учестеното биене на сърцето си и си представи яростната реакция на „Меридиън“ през следващата седмица, когато чуят записа от пилотската кабина. „Дотук с кариерата ми в авиолиниите“ — помисли си тя.
Този екипаж е поет от нова старша стюардеса, това съм аз, и нещата ще тръгнат много по-добре. Казвам се Джени Бретсън. Като пасивен член на екипажа, просто пътувам до Кейптаун, но поради създалите се обстоятелства и начина, по който предишната старша стюардеса ви обиждаше, манипулираше и лъжеше още от първото закъснение в Лондон, най-сетне достигнах до заключението, че не мога повече да се примирявам с това. Вероятно ще бъда уволнена, но ще заместя мис Джаксън на поста й. Тя е невъзпитаната стюардеса, която някои от вас подгониха преди известно време.
В салона настана вълнение. Все повече очи директно се насочваха към нея, но никой не мърмореше или не се движеше в нейната посока.