— Но на борда няма други пилоти, а без него ще загинем. Така е, нали? — попита тя тихо, като го гледаше в очите и не му позволяваше да отклони погледа си.
Той се поколеба и кимна.
— Точно това ме побърква. Като заложници сме!
Джени посегна към лявата му ръка, нежно я докосна и обхвана рамото му с малката си длан, замаяна за момент от чувството на привличане, което изпитваше към него. Той се взря в нея и тя се зачуди дали той изпитва същото, но веднага прогони тази мисъл.
— Докторе… Брайън… докато все още сме във въздуха и летим към някое безопасно летище, не е ли по-добре да изчакаме? Страхувам се да не го уплашим и да изпадне в паника.
Той не направи опит да се отдръпне и тя усети как напрежението отслабва. Можеше да се разговаря с него. Тя трябваше да спечели доверието му, но този човек не беше недосегаем. „Слава богу“ — помисли си тя, когато той откъсна очи от нейните и погледна встрани.
— Не можем да оставим арогантното копеленце да ни избие всички.
— Но… но — възрази тя, като леко стисна ръката му, — ако се опитаме да овладеем самолета и нямаме никой с квалификация да управлява „Боинг 747“…
Остатъкът от изречението увисна във въздуха и тя потисна моментното си чувство за вина, тъй като маскираше лъжата с техническа подробност. Реално погледнато, Робърт Макнотън нямаше право да пилотира „Боинг 747“, но беше квалифициран за 737, така че познаваше големите самолети и системи. И все пак да го сложат на пилотското кресло трябваше да е само резервен план, ако всичко друго пропаднеше.
— Съгласна съм, че командирът е копеле и дори още по-зле, Брайън, но мисли практично! Ако… ако на борда имаше друг пилот, можеше да бъде различно, но не всеки може да управлява толкова голям самолет. Освен това горе има подсилена врата, а аз нямам ключ. Няма начин да влезеш, освен ако капитанът не разреши, а той е обучен никога да не я отваря, дори някой да заплашва екипажа му.
— Известно ми е! — изскърца със зъби той и затвори очи, а тревогата й нарасна.
Усещаше как гневът му отново се надига, а раздразнението му заплашва да кипне. Задърпа ръката му, за да го накара да се обърне към нея и да я погледне, но той не искаше. После внезапно се взря в нея предишното недоверие.
— Ушите ми!
— Моля? — попита Джени, напълно объркана.
— Усещаш ли? Налягането се променя.
— Не, нищо не усещам.
Трима други мъже влязоха през завесите от икономическа класа.
— Ей, докторе! — извика първият. — Хиксън там отзад казва, че оня сега се опитва да отиде в Либия.
Брайън се завъртя, като се откъсна от хватката на Джени и не обърна внимание на твърдението му.
— Пукат ли ви ушите?
Мъжете се спогледаха и замряха, за да проверят ушите си. Един от тях сви рамене.
— Не зная…
Първият започна да кима енергично с широко отворени очи.
— О, да! Моите пукат. Какво означава това, докторе?
— Трябваше ли да изпълниш техниката Валсалва, за да ги прочистиш? — попита напрегнато Брайън.
— Вал… какво? — попита мъжът.
— Валсалва. Затваряш си устата, стисваш си носа и духаш, докато ушите ти се оправят.
Двамата мъже се спогледаха.
— Ами, не. Просто си пукат.
Брайън прекоси кухненското помещение и дръпна рязко завесата, като оглеждаше пътниците.
— И какво означава това? — попита другият мъж зад него.
Брайън се обърна към Джени, която стоеше смаяна от внезапното прекъсване на разговора.
— Добре, Джени, какво означава това наистина?
— Аз… не знам — отвърна тя, като трескаво обмисляше въпроса. — Сигурно се изкачва на по-голяма височина. Защо?
Брайън кимна към салона.
— Защото всички там отзад се опитват да си прочистят ушите, моите още пукат, а не чух двигателите да променят мощността.
— Тогава не знам — каза тя. — Но не се тревожи. Промяната на височината по време на полет е обичайна практика. Пилотите… Сигурна съм, че се опитва да намери по-спокоен коридор.
Брайън пусна завесата и се обърна към нея, като клатеше глава.
— Нямаше турбуленция.
— Е… тогава не знам.
— Лъжеш, нали? — попита рязко той.
— Не! — каза Джени и усети замайване, а собствените й уши отново изпукаха.
Брайън Логан посочи към тавана, докато бавно крачеше обратно към Джени.
— Той върти някакви номера с налягането, а ти се преструваш, че не знаеш.