Другите двама мъже отстъпиха встрани, за да го пропуснат, докато той застана пред нея с ръце на кръста.
— Какво ни прави, Джени? Кажи ми веднага!
Тя поклати глава, разперила ръце в тотално объркване.
— Не знам! Честно! И моите уши пукат. Или се изкачваме, или… или…
— Или какво? — изстреля Брайън, като дишаше все по-учестено.
Джени усети как собственото й дишане се ускорява, но не от уплаха. Нещо наистина не беше наред, но се променяше постепенно, така че не можеше да е бърза загуба на налягане.
— Чакай — каза тя и посочи към изхода.
Мина покрай него и разтвори завесата, за да погледне пътниците, както той беше направил. Видя, че повече от двайсет души вече спяха, но докато наблюдаваше, една възрастна жена от предните седалки внезапно люшна глава настрани и също заспа.
Джени пусна завесата, като усети как стомахът й се свива на топка от страх. Тя се заоглежда за някакви паднали кислородни маски.
„Кога се спускат? — запита се, а отговорът беше почти незабавен след десет години постоянно обучение. — На 3600 метра, разбира се. Когато височината в кабината достигне 3600 метра, маските се спускат автоматично. Но под 3600 можем да дишаме спокойно, така че щом не са паднали…“
Тя се обърна към Брайън и другите двама мъже.
— Някой от вас чувства ли замайване?
— Аха — отвърна един от мъжете. — Аз.
— И аз също, мисля — каза друг.
Брайън ги погледна, после се обърна към Джени.
— Сваля налягането, нали?
Тя кимна, бавно и колебливо. Реши, че няма смисъл да лъже. Щом ушите й пукаха, маските вероятно щяха да се спуснат всяка секунда.
— Може би, но щом маските не са паднали, трябва да сме под 3600 метра височина в кабината.
Тя бързо му обясни как действат.
— Щом няма маски, няма проблем. Може да усетим леко замайване, но той не може да ни накара да изгубим съзнание от кислороден глад, освен ако не вдигне много височината на салона. Седем хиляди метра например ще бъдат голям проблем, но дори тогава можем да изкараме около трийсет минути без маските и може би час, ако всички използват кислород. Разбира се, ако качи над 8400 метра, това е друга работа.
— Защо 8400? — попита Брайън.
Джени прехапа устни и го погледна, осъзнавайки, че му казва всичко. Но това беше основна авиационна физиология и тя си спомни за курса по летене на големи височини към ВВС, който беше изкарала веднъж по настояване на един приятел пилот на изтребител. Той знаеше, че тези знания ще й трябват, ако се кани да прекара голяма част от живота си на големи височини, и беше отвратен, че повечето стюардеси никога не получават такова обучение.
— Над 8400 — продължи тя — ще ни трябва кислород под налягане, специални маски и регулатори, каквито имат пилотите. Пътническите маски не подават кислород под налягане. Така че над 8400 метра ще изгубим съзнание за около минута. Нарича се дишане под налягане и период на полезно съзнание.
Трима пътници, двама мъже и една жена, влязоха през завесите и Брайън се обърна към тях.
— Има ли други пилоти при вас?
И тримата поклатиха глави.
— Питахме всички — отвърна жената. — В салона има двама любители, които са летели на едномоторни самолети, но те казаха, че нямат представа от управление на голям боинг.
Джени позна един от пътниците от полета Чикаго — Лондон. Мъжът беше в икономическа класа и се държеше спокойно, но я беше потърсил, за да се оплаче от отношението на чикагския й екипаж, и тя му беше помогнала да напише оплакване. Казваше се Браун, спомни си тя. Дан Браун.
— Ти каза на този глупак да лети към Кейптаун, нали? — попита Браун. — А сега той отново се опъва и лети на север.
— Да — отвърна Брайън. — Но имаме и друг проблем.
Той им разказа за спадащото налягане в салона.
— Значи трябва да се качим и да се изправим срещу него — допълни Дан Браун.
— Той твърди, че има пистолет и вратата е неразбиваема — отвърна Брайън, като неволно вдигна очи към тавана, задиша по-бързо и погледна Джени с обвинително изражение.
— Като че ли сме на доста повече от 3600 метра.
Джени отново погледна през завесата към първа класа, за да потвърди липсата на кислородни маски, преди да се обърне към него.
— Маските не са спуснати, така че не може да сме над 3600 метра. Може да се опита да приспи всички, но не вярвам, че ще се опита да ни докара до безсъзнание.
— Аз мога — каза Брайън. — Забравяш ли, че е същият човек, който остави втория си пилот да умре?