Джени погледна останалите и видя в очите им и паника, и гняв.
— Вече чувствам недостиг на кислород — каза Брайън. — Джени, сигурна ли си, че маските са автоматични?
— Да — отвърна тя, като трескаво обмисляше възможностите.
— Как действат? Какво ги захранва?
— Не знам. Електричество сигурно.
Брайън я изгледа в продължение на няколко дълги мига.
— Ако е на ток — обади се Дан Браун, — сигурно някъде има прекъсвач.
— Сигурно — каза Джени.
— Може би в пилотската кабина? — попита Брайън.
— Аз… не знам. Може би. Повечето неща на самолета се пускат от пилотската кабина, освен оборудването в кухните.
— Значи е това — каза Брайън, като дишаше тежко и се чувстваше отмалял. — Копелето е дръпнало прекъсвача, за да не могат да се спуснат маските.
Брайън се обърна към останалите.
— Ще намалява налягането в салона, докато всички припаднем от кислородна недостатъчност.
— Какво означава това? — попита Браун.
— Липса на кислород в кръвообращението. Води към объркване и загуба на съзнание. При по-голяма продължителност нанася увреждания на мозъка… и в крайна сметка мозъчна смърт.
Джени видя изуменото изражение на Браун. Брайън повиши глас, така че да го чуват и другите пътници, които се събираха наоколо.
— Това е планът му. Ще свали налягането в салона, докато всички изгубим съзнание, а вероятно дори не знае, че може да ни убие.
— Брайън — започна Джени, но той я прекъсна.
— Отзад имате преносими кислородни бутилки, нали?
— Да, но само няколко.
— Къде са? — попита той.
Джени поклати глава.
— Брайън, виж. Нека да му се обадим…
— Не! Няма време. Няма да ни изслуша, така че трябва да действаме незабавно.
— Той е въоръжен — каза Джени. — Казах ти, схватката с единствения пилот в самолета е безумие, да не говорим, че никога няма да успееш да минеш през вратата. Чу тези хора. Няма други…
Тя замръзна, като си спомни квалификацията на Робърт Макнотън, и осъзна, че е дошло времето за това.
— Тук долу ще умрем, ако той успее — продължи Брайън.
Малкото кухненско помещение вече беше претъпкано с пътници, всички дишаха по-бързо от нормалното и изглеждаха все по-разтревожени.
Дясната ръка на Брайън здраво хвана рамото на Джени.
— Това е въпрос на живот и смърт! Сигурно височината на салона е над 5400 метра. Той може би не знае какво прави, но ако прекараме прекалено дълго в този самолет, ще останат само трупове.
— Какво искаш да кажеш, докторе? — попита един зачервен мъж, който беше влязъл последен.
— Помните ли играча на голф в самолета беглец? Пейн Стюарт?
Те кимнаха.
— Същото ще се случи и с нас.
Прозвуча сигналът на интеркома, Джени автоматично вдигна слушалката и чу познат глас:
— Джени? Ел припадна и всички се чувстваме много отмалели. Какво става? Маските не са спуснати, но чувството е като при бърза загуба на налягане.
— Извадете портативните бутилки и седнете. Разделете си маските — нареди Джени, като прекъсна връзката и набра кода на пилотската кабина.
Електронният сигнал прозвуча няколко пъти, но никой не отговори.
— Обаждаш му се, а той не вдига, нали? — попита Брайън.
Тя кимна и понечи да остави слушалката, но Брайън я взе от нея, набра кода на радиоуредбата, който беше запомнил, и вдигна микрофона към устата си:
— Командире? Ако ме чувате, говори Брайън Логан. Знаем какво се опитвате да направите с налягането. Спрете веднага и възстановете налягането в този самолет или ще разбием проклетата врата. Разбра ли ме, копеле? Веднага възстанови налягането!
Брайън се обърна и заговори по все още включената радиоуредба:
— Драги пътници, командирът иска да изпаднем в безсъзнание и затова намалява налягането в самолета. Ето какво става. С други думи, опитва се да ни убие.
Думите му отекнаха в просторните салони на боинга. Съобщението изплаши до смърт всички пътници на Полет 6 на „Меридиън“.
— Хайде да хванем кучия син — изръмжа един от мъжете.
Джени се обърна към него рязко, макар че дишаше ускорено.
— И после какво ще направите?
Вместо нея отговори Брайън, като внимателно сложи ръка на рамото й.
— Ако намерим прекъсвача, който е натиснал, ще възстановим веригата и ще спуснем маските.