— Почакайте минута! — каза тя. — Чакайте! Може би има и друг начин. Веднага се връщам.
Брайън погледна след нея, но веднага се обърна към останалите.
— Добре, всички се върнете в салона, отворете багажните отделения над седалките, намерете кислородните бутилки и ги донесете тук.
Дан Браун и четирима други пътници веднага се обърнаха и изчезнаха в пътническия салон.
Джени спря в дъното на първа класа, отвори едно багажно отделение, грабна кислородната бутилка и пакетираната маска от придържащата скоба с едната си ръка и се доближи до седалката на Робърт Макнотън. Тя приклекна до спящия мъж и го хвана за рамото. Той се размърда, но съвсем леко, и тя усети проблясък на паника, докато продължаваше да го разтърсва все по-силно.
Макнотън изведнъж се събуди.
— Да?
— Мистър Макнотън, аз съм Джени Бретсън.
— Да? — Той се изправи и разтърка очи. — Чувствам се доста странно.
— Вие казахте, че можете да пилотирате „Боинг 737“, нали?
Той я погледна и бавно кимна.
— Какво е станало?
— Все още нищо, но нямаме време. Той наистина се е побъркал горе.
Тя бързо му обясни положението.
— Ако успеят да отворят вратата на пилотската кабина и го обезвредят, вие сте единственият ни шанс.
— Да поема управлението ли имате предвид?
— Да, сър.
— Нали разбирате, че това ще бъде изтълкувано като акт на въздушно пиратство?
— Да, сър, разбирам. Но се опитвам да овладея ситуацията, а…
— Странен метод — отбеляза той, като все още търкаше едното си око.
Джени внезапно се изправи, като се олюля и бавно осъзна истината в думите му. „Господи, какви ги мисля?“
— Стойте тук. Ще се върна — каза Джени и остави кислородната бутилка до седалката му.
Влезе в кухнята и видя Брайън Логан, който държеше друга портативна бутилка и подаваше маската в кръг на хората наоколо.
— Добре, Джени. Качваме се горе. Каква беше спешната задача? — попита я, като посочи към първа класа.
Тя пренебрегна въпроса и си наложи да грабне интеркома. Отне й три опита да набере правилно номера на пилотската кабина. Пръстите й не работеха както трябва, а раздразнението й преминаваше през мъгла от растящо замайване. Този път Фил Найт отговори на второто позвъняване.
— Да? — каза командирът с глас, заглушен от нещо, което очевидно беше кислородна маска.
— А… капитане? — започна тя, като се задъхваше, докато Брайън не постави кислородната маска между устата й и микрофона.
Тя си пое дълбоко въздух няколко пъти, като се чудеше защо цветовете около нея изведнъж станаха толкова ярки. После бутна маската встрани.
— Капитане, тук е Джени Бретсън, от екипажа ви.
— О, стюардеса от моя екипаж? Чух съобщението ти, Бретсън. Ти си уволнена. Чувала ли си термина „бунт“?
— Командире, трябва да възстановите налягането. Те знаят какво правите и ако не престанете, тази тълпа ще се качи при вас и няма нищо, с което да ги спра.
— Всеки, който започне да блъска по вратата на пилотската кабина, ще получи куршум в гърдите. Това им кажи.
Тя пренебрегна заплахата.
— Ще убиете някои от пътниците, капитане. Тук долу вече започнаха да припадат. Не можете да направите това.
— Разбира се, че мога, по дяволите! — отсече той.
Тя отново се задъха. В салона ставаше все по-студено, докато Джени се опитваше да измисли какво да му възрази, за да го убеди. Тя усети как гневът нараства в нея и гласът й изведнъж стана страшен, когато почти изкрещя в микрофона:
— Чуй ме, по дяволите! Опитвам се да овладея положението тук долу!
Струпаните около нея пътници леко се отдръпнаха, стреснати от яростта в думите й. Тя отново усети вълна от замайване, когато се принуди да заговори с нормален тон:
— Капитане, моля ви! Правя всичко възможно, но губя контрол върху тези хора, а те ще се качат при вас, ако не ги слушате. Трябва да знаете и още нещо.
— И какво е то? — изсумтя Фил в отговор.
— На борда има друг пилот на „Боинг“, който е готов да ви замени, ако не ги чуете.
Тя чу многозначително изщракване от другата страна на линията и в същия момент осъзна внезапната тишина около себе си.
— Намерила си друг пилот? — попита невярващо Брайън. — Кой е той?
Тя вдигна очи, като се чудеше какво да отговори, но в същия момент Робърт Макнотън пристъпи в кухненското помещение, като носеше кислородната бутилка и маската.