Опита се да диша по-дълбоко. Кислородът продължаваше да идва, но не беше достатъчен и той потрепери от внезапна ледена тръпка по гърба си. Не можеше да се съсредоточи, но това сякаш нямаше значение. Какво се опитваше да направи?
„Пилотската кабина! Да, трябва да… вляза!“ — помисли си той.
Това беше целта му, но му беше трудно да формулира думите в съзнанието си. Имаше нещо за някаква бутилка, но беше забравил какво. Брайън се отпусна на пода и се подпря на стената. Чувстваше се доста добре. Отпуснат.
„Няма проблеми, приятел! Кой казваше така?“ — помисли си.
Вратата. Някаква врата някъде. Трябваше отново да замахне с тази тежка бутилка към някаква врата.
Но първо, реши той, нямаше да му навреди да подремне.
36
Зала за извънредни ситуации, Белият дом
Вашингтон, окръг Колумбия
16:40 ч
Уилям Сандерсън, шеф на кабинета на Белия дом и бивш флотски адмирал, не изневери на обичайния си навик да се появява пред вратата на залата за извънредни ситуации, преди екипът му да го очаква.
Този път обаче бяха готови, защото още преди месеци бяха научили урока, че където и да се намира шефът, той се появява по-рано от предвиденото и неочаквано като бомбардировач В-2.
Сандерсън се отпусна на един стол в края на малката работна маса в подземното помещение и махна към електронния дисплей на стената, на който сега мигаха няколко кодирани високо секретни кадъра, предавани пряко от Шантили.
— Знам най-важното — каза той. — Защо Лангли и Разузнавателната служба смятат, че това е вероятна атака на троянски кон?
Директорът на залата за извънредни ситуации плъзна през масата няколко доклада с червени печати „Секретно“.
— Сър, това са основните точки, които подкрепят първоначалното заключение. Лангли вярва, че генерал Мшира е сключил някаква двойна сделка, но не знаем с кого. Преди никога не е работил с терористи и никога не е попадал на мушката ни. Но ако е сключил сделка, той получава триста и двайсет заложници, а неизвестната организация зад всичко това получава летище, на което да зареди граждански самолет с някакво оръжие за масово унищожение. Имаме потвърждение от космоса, че пътниците са слезли и ги държат като заложници, имаме фотографски доказателства за двама мъртви пилоти на самолет, в който има общо двама пилоти, имаме излетял „Боинг 747“ с очевидно неработещи предаватели, който излъчва код за повреда на радиостанцията, и едно изключително интелигентно цифрово съобщение, изпратено от командира, в което се твърди, че самолетът е отвлечен от същите пътници, за които в Лангли са сигурни, че все още са в Нигерия. А само преди пет минути казаха, че един от спътниците им е уловил някакви индикации за радиоактивен материал на борда.
— Какво е станало? Уловили са неутронно излъчване на самолета?
— Не точно, сър. Само няколко импулса, които биха могли да идват от нещо на борда. С други думи, все още не са уверени, но не е невъзможно на самолета да има ядрено оръжие. Разузнаването също така докладва, че няма данни за радиоактивно излъчване на нигерийското летище. Но пък и там може да е имало добър екран.
— Искам потвърждение — отвърна Сандерсън. — Възможно е да пренасят антракс или нещо химическо.
— Лангли препоръчва незабавно да докладваме на президента — продължи директорът.
Адмиралът откъсна очи от документите пред себе си.
— И какво да му поискаме?
— Разрешение да вдигнем НАТО и Обединените сили в Европа по тревога, както и израелците, ако самолетът внезапно завие надясно, и разрешение за Държавния департамент да се свърже с всички, които се намират по вероятния маршрут.
Сандерсън отново погледна един от докладите.
— Тук се казва, че доктор Мшира вече е отправил искане за откуп. Какво ще прави Нигерия?
— Ще чакат да видят дали ще им дадем парите. В противен случай ще чакат да видят какво ще поиска от армията им. Първият срок — за парите — изтича след няколко минути.
— Какво смятат от Пентагона?
— Засега седят и чакат, адмирале, но са вдигнали по тревога Седми флот. Ако ни потрябват…
Сандерсън отново вдигна очи и се усмихна.