— Добре. Може и да ни потрябват. Там е „Ентърпрайз“, заедно с „Айзенхауер“ и… забравил съм другите.
— След като човек е бил началник-щаб на ВМС, винаги…
— Има си хас — отвърна Сандерсън, като плъзна докладите обратно през масата. — Много добре. Къде е самолетът на президента в момента?
— Близо до Демойн. Президентът разговаря по телефона със съпругата си.
— Прекъснете ги, свържете ни и накарайте Пентагона да е готов да докладва незабавно. Нали знаеш, че винаги първо ме пита каква е гледната точка на Пентагона? Е, ако ще сваляме американски „Боинг 747“ над Средиземно море, искам всички да са наясно с подробностите от самото начало.
Директорът се поколеба, очевидно неподготвен за такава перспектива.
— Мислите ли… че ще се наложи?
Уилям Сандерсън се изправи и отиде до масичката в ъгъла да си налее кафе. Погледна през рамо.
— Ако не можем да бъдем стопроцентово сигурни, че не са заплаха, може да нямаме избор. Вече е дал постоянно разрешение да сваляме граждански самолети над територията на САЩ, ако е необходимо. Но този път поне няма да се тревожим за пътници на борда, както с онзи полет на „Куантъм“ преди няколко години.
НРС, Шантили, Вирджиния
16:45 ч
Джордж Зофел се завъртя на стола си, за да погледне Джон Блейлок в очите. Посочи към главния екран, където призрачно белият боинг бълваше светли ивици от четирите си двигателя.
— Какво мислиш, Джон? Това, което видяхме току-що, превъртане през крило ли беше?
Джон Блейлок енергично кимна.
— Да, и мога да ти кажа, че никой нормален граждански пилот не би го направил с „Боинг 747“, нито би започнал да завива под толкова остри ъгли. Който и да пилотира този самолет, той не е от момчетата на „Меридиън“. Тази маневра ми показа много повече от всички снимки на убити пилоти на пистата или исканията на Мшира за откуп.
— Ти си пилотирал „Боинг 747“, нали?
— Повече години, отколкото бих си признал — отвърна Джон. — Можеш да го превъртиш през крило. Няма проблем. Просто никой от нас не би го направил доброволно.
Дейвид Бърд се наведе напред, като внимателно наблюдаваше Зофел и Блейлок с вдигнат пръст.
— Искате ли да коментирате нещо, полковник? — попита Сандра Колингс.
— Ами… аз съм просто наблюдател, но нещо наистина ме тревожи.
— Продължавайте.
— Ами, първо… ако на този самолет наистина има бунт на пътниците? Дали превъртането през крило е толкова немислима маневра, ако на борда се води битка? Спомнете си, че в деня на атаките срещу Ню Йорк и Пентагона имаше група смели пътници, които се биха с похитителите в пилотската кабина и свалиха самолета.
— Трудно е да имаш пътнически бунт, когато нямаш пътници, полковник — отвърна Сандра, като посочи към един стопкадър, на който се виждаше лагерът на генерал Мшира и многозначителната колона автобуси пред него.
Дейвид въздъхна, като отново огледа снимката, преди да срещне погледа на Сандра.
— Това е вярно, но… не съм напълно сигурен, че всички са слезли. Вижте, ако Мшира е сключил някаква сделка с групата X, очевидно е, че те не са искали просто да откраднат „Боинг 747“, който много трудно ще скриеш. Така че каква е била целта им?
— Най-очевидната причина е това, което подозираме — отговори Сандра. — Да използват обикновения граждански полет и извънредната ситуация, за да пренесат оръжие. Отлична идея, а те дори са я доразвили, защото сега на борда имаме извънредна ситуация и самотен, нещастен командир, който се бори с нея и търси място, където да кацне.
— Чакайте малко. — Дейвид посочи екрана. — На този монитор имаме визуално потвърждение, че пътниците са слезли от самолета. Нали?
— Да — отвърна Зофел.
— Ако планът на генерал Мшира е бил да свали пътниците и екипажа и да ги държи за откуп, със сигурност партньорите му от групата X щяха да знаят, че той ще го направи. В крайна сметка това е неговата печалба от сделката — да използва заложници, за да изкопчи отстъпки и пари от Нигерия. Следователно групата X е знаела, че в един момент Мшира ще каже на целия свят, че в току-що откраднатия от тях самолет няма никой освен пилотите. И така, групата X изпраща внимателно обмислено писмено комюнике за аварийна ситуация, в което се твърди, че самолетът е отвлечен от собствените си пътници — съгласен съм, че това е интелигентно и безпрецедентно решение. Но в същия момент това твърдение напълно се дискредитира от твърденията на Мшира, че на борда няма пътници! Така че… защо групата X ще планира собствения си провал?