— Има и още едно несъответствие, Джон — вметна Джордж Зофел. — Откъде изобщо намериха този самолет? Как успяха да накарат двама граждански пилоти да се приземят на забутано летище като Катсина, за бога?
— Това е очевидно, Джордж. Или са предизвикали някаква техническа неизправност, която да се прояви в точния момент над Нигерия, или са използвали някой от пленените си нигерийски изтребители, за да прострелят двигателя. И вероятно са имали мощен радиопредавател на земята, който да заглуши въздушния контрол на Нигерия и да ги насочи към Катсина. Във всеки случай пилотите на „Меридиън“ е трябвало да бъдат ликвидирани на пистата, въпреки че Мшира и групата X се прецакаха, като не отчетоха съществуването на нашите спътници.
Джордж Зофел кимна.
— В по-голямата част от историята ти има смисъл. Може би във всичко.
— И така, благодарение на учтивото съдействие на доктор генерал Жан Мшира можем спокойно да свалим празния „Боинг 747“ в момента, в който започне да лети над водата, така че по някакъв извратен начин Мшира ни е съюзник. А аз — добави Джон Блейлок, като разпери ръце и леко се поклони — завършвам изложението си. Благодаря ви за вниманието.
Джордж Зофел и Сандра Колингс се засмяха и изръкопляскаха. Дейвид Бърд се присъедини, смаян от блестящия план. Но нещо неясно и неоформено продължи да драска по задната врата на ума му.
— Затова ми плащат големите пари — каза Джон, като се наслаждаваше на момента, — макар че бих предпочел да ми плащат в блондинки.
Сандра се прокашля и завъртя очи, докато се обръщаше отново към екраните, а Джордж Зофел вдигна слушалката на директния телефон до залата за извънредни ситуации в Белия дом.
— Обаждаш се на „Пенсилвания“ 1600 ли? — попита Джон.
Джордж кимна.
— Добре. Кажи им, че ако сме сгрешили, виновен е един новобранец на име Бърд.
37
„Меридиън“ 6, в полет
22:45 ч
Бяха изминали няколко минути от последния силен удар по вратата на пилотската кабина. Фил Найт се извърна, за да погледне през рамо. Очите на Джуди Джаксън бяха разширени от уплаха над кислородната маска, която закриваше устата и носа й. Ръцете й все още стискаха брадвата в скута й.
Той се протегна в другата посока и завъртя ключовете на кислородния й регулатор на 100 процента и аварийно положение, за да продължи да получава достатъчно налягане и да остане в съзнание.
Фил отново погледна нагоре към таблото за налягането в кабината. Височината вече беше малко над 9000 метра и дишането му беше странно, сякаш кислородната система насила надуваше дробовете му и го караше да се напряга, за да издиша всеки път. Беше чувал за това в пилотското училище, позитивно налягане и нещо, наречено обратно дишане на големи височини, но не можеше да си спомни подробностите.
Контролът върху налягането в салона беше на ръчно управление и той леко завъртя ключа, докато голямата изходна дюза на шейсет метра по-назад в самолета леко се затвори, а индикаторът за увеличаване на височината спря да се изкачва. Девет хиляди беше достатъчно, пресметна той. След още десет минути без допълнителен кислород дори портативните бутилки щяха да свършат и само двамата с Джаксън щяха да останат будни. Тогава щеше да я изпрати отзад, за да използва пластмасовите белезници и да заключи Логан, когото беше видял на монитора да блъска безрезултатно по вратата. Сега установи, че лекарят е проснат на пода в коридорчето.
Фил погледна към предното табло, като спря очи на висотомера. Отново бяха влезли в двайсетградусов ляв завой. Той върна боинга на курс 350 градуса и отново включи автопилота. Сърцето му още биеше учестено в очакване на нападение по вратата.
Радарният екран привлече вниманието му и той осъзна, че досега не го е забелязал. Летяха на 11 700 метра и мощните лъчи, които самолетът разпращаше в нощта, се връщаха със сериозни доказателства за огромни буреносни облаци отпред. Докато гледаше, на радара изпълзя огромна напречна жълта ивица, силно нашарена с червено, която показваше буреносен фронт над Западна Сахара. Толкова червено на екрана от такова разстояние показваше, че проблемът беше сериозен. Трябваше да заобиколи.
Фил протегна ръка към таблото на автопилота и бавно завъртя ключа за посоката по часовниковата стрелка, като промени курса надясно първо десет, а после двайсет градуса, наблюдавайки радара, за да се увери, че планираният маршрут минава на изток от бурята. Знаеше, че върховете на подобни чудовища често се извисяват над 18 000 метра. Беше виждал и отбягвал безброй такива бури над Средния запад на САЩ, но над огромната пустош на Сахара със сигурност беше по-страшно.