„Къде сме на картата?“ — зачуди се Фил, като се огледа за авиационния атлас, и в същия момент реши, че няма значение. Така или иначе, беше над безбрежната Сахара. Кой се интересуваше коя държава е предявила права над нея? Още повече, беше в извънредно положение и излъчваше транспондерен код за отвличане, така че светът по закон трябваше да го остави да прави всичко необходимо, за да успее да кацне.
На пет метра по-назад, от другата страна на вратата на пилотската кабина, Брайън Логан видя как светът отново изплува на фокус, когато свежа струя кислород си проби път в дробовете му. Около него проблеснаха цветове, докато се свестяваше, и той осъзна, че някой държи маската върху лицето му.
Брайън погледна нагоре и откри очите на Джени Бретсън. Бяха зелени, големи и изразителни, отбеляза той. Тя махна маската за няколко секунди, за да проговори:
— Чуваш ли ме, Брайън?
Той кимна.
— Дръж си маската. Другата ти бутилка свърши.
Тя сложи собствената си маска и дълбоко вдиша няколко пъти, преди отново да я махне.
— Имаме само няколко минути, ако не върне налягането в салона. Мисля, че сме последните хора в съзнание. В тези бутилки не е останало много.
Беше ред на Брайън да проговори, а новият прилив на кислород към мозъка му помогна да осъзнае, че ако разбиеше вратата, това щеше само да доведе до още по-опасно въртене в ръцете на уплашения командир. А оставаше и дразнещият факт, че не беше успял да разбие ключалката. Ако имаха само няколко минути, преговорите бяха единствената възможност.
Той махна маската си.
— Къде е интеркомът?
Джени вдигна очи и се огледа, като забеляза един апарат на няколко метра. Остави го с пълната кислородна бутилка и се изправи да вземе слушалката.
— Не махай маската. Може да имаш само трийсет секунди, в които да бъдеш в съзнание без нея.
Той кимна и отново си сложи маската.
— Искаш да му се обадиш ли? — попита тя, като посочи към затворената врата на кабината.
Той кимна по-енергично, а тя набра номера и му подаде слушалката.
Фил Найт се поколеба, преди да отговори. Прецени, че най-много една или две стюардеси все още са в съзнание, докато изсмукваха последния кислород от бутилките си, но любопитството надделя. Той вдигна слушалката към ухото си и се стресна, когато чу гласа на Логан от другата страна. Отново погледна към екрана на монитора. Логан вече не се виждаше.
— Имам достатъчно бутилки — започна лекарят, — които да ми осигурят достатъчно време, за да разбия вратата и да те убия на място, а тук има друг пилот, който да поеме самолета, но… въпреки това ти предлагам сделка.
— Какво? — каза Фил Найт след няколко секунди напрегнато мълчание. — Каква сделка?
— Незабавно свали височината в салона, така че да можем да дишаме, и ние… ще те оставим на мира. Но… трябва да обещаеш, че наистина отиваш в Лондон или на някое приемливо място.
— Точно в Лондон отивам, по дяволите! Вече ти казах.
— И без повече номера?
— Добре.
— И включи тези екранчета… подвижната карта, от която се разбира къде сме, за да сме сигурни, че изпълняваш условията.
— Предполагам, че мога да го направя.
— И така… разбрахме ли се? — попита Брайън.
Последва нова тишина, докато Фил Найт се бореше с бученето в главата си и обмисляше условията. Никакви опити за насилствено влизане в кабината срещу кислород. Така или иначе, можеше да загази сериозно, ако някой от пътниците започнеше да съди „Меридиън“, че ги е накарал да припаднат, и това беше по-добро решение.
— Разбери, Логан — отвърна Фил, — ако се отметнеш от думата си, просто ще отворя дюзата, височината в салона ще скочи на 11 700 метра и вие почти незабавно ще изгубите съзнание.
— Да. Разбирам. Естествено, аз ще успея да вляза и да ти счупя врата, преди да припадна, но добре. Договорихме ли се?
— Стига да спазваш условията — отвърна Фил, а в главата му все още отекваше гласът на предпазливостта.
Той чу женски глас, който мърмореше нещо за кислородните маски на пътниците, после гласът на Логан се върна в слушалката.
— Добре. Ти си натиснал някакъв прекъсвач за маските на пътниците, нали?
— Да — отвърна колебливо Фил.
— Включи го.
Преминаха няколко секунди, после в горната палуба се чу внезапен шум, когато гумената джунгла от жълти кислородни маски се изсипа от тавана над седалките.