Выбрать главу

— Добре. Върнах го. Спуснаха ли се маските?

— Да. Надявам се да не си убил някого. Няма никой буден, който да сложи маските.

— Имам правото да правя всичко необходимо, за да прекратя бунт на самолета си — отсече Фил.

— Върни налягането в салона. Бързо. Искам ушите ми да започнат да пукат веднага! — добави Брайън.

Фил Найт се протегна към таблото над главата си и завъртя необходимите ключове, а очите му се върнаха към висотомера на салона, за да потвърдят, че налягането в самолета започва да се повишава, а относителната височина в салона да пада.

— Добре. Връщам налягането.

— Сигурно десетина души ще получат гърчове от кислородна недостатъчност, глупак такъв. Известно ли ти е?

— Майната ти, Логан! И без това отиваш в газовата камера за въздушно пиратство и убийство. На теб известно ли ти е, а?

За няколко секунди се възцари тишина, докато всеки обмисляше положението си и безполезността от собствената си ярост.

— Виж — обади се Брайън, — преди малко каза, че не искаш да се самоубиваш.

— Разбира се, че не искам да се самоубивам!

— Значи имаш план и аз искам да знам какъв е. Защо обърна, когато ти казахме да продължиш към Кейптаун?

Фил Найт изсумтя в слушалката.

— Беше твърде зает със заплахи, за да ме чуеш, Логан. Нямахме достатъчно гориво, за да стигнем до Кейптаун. Много просто. Връщаме се в Лондон, както ти казах, и дори при това положение, ако ми се наложи да заобикалям заради лошо време, може да се наложи да кацнем в Париж.

Брайън погледна покрай Джени към горната палуба. Все още никой от пътниците не се беше раздвижил, но той вече трябваше да прочиства ушите си. Значи налягането се увеличаваше.

— Трябва да направиш съобщение по уредбата хората да прочистят ушите си — каза Брайън.

— Теб повече те бива по гневните призиви за бунт — отвърна Фил. — Ти си го направи.

На устата на Брайън напираха няколко обидни отговора, но той съзнаваше, че току-що постигнатото съгласие с командира може да се окаже крехко, затова успя да се овладее и да не изкрещи.

— Добре — въздъхна той, изключи апарата, после отново го включи и набра кода на уредбата:

Приятели, говори доктор Логан. Чуйте ме! Събудете се! Събудете се, всички! Възстановяваме налягането в салона, но трябва да вземете мерки за ушите си. Когато започнете да усещате тежест в тях, здраво стиснете носа си, затворете уста и духайте в носа. Ушите ви ще изпукат и ще се прочистят. Това е техниката Валсалва. Правете я горе-долу веднъж на минута.

Брайън отново включи интеркома и по някаква неясна за него причина отново набра кода на пилотската кабина. Фил също отговори веднага.

— Аха?

— Трябва да знам нещо.

— Какво, Логан?

— Защо остави втория пилот на пистата? Ще умре от загуба на кръв. Как можа да го направиш, за бога?

— Не съм го оставил! Тоест изобщо не го видях, докато не започнахме да ускоряваме за излитане, а ако не си забелязал, трябва да мисля за още триста души. Предположих, че вече е на борда, когато започнах излитането. Честна дума.

— Аз ти казах, че не е на борда. Казах ти, че е прострелян.

— Изобщо не съм чул нищо подобно, докато ти не ми се разкрещя. А вече бяхме във въздуха.

— По дяволите! — каза рязко Брайън. — Знам, че лъжеш. И знаеш ли защо? Защото ти казах да спреш самолета и ти веднага натисна спирачките.

— Не съм чувал да ми казваш нищо за спиране, Логан.

— Връзката беше добра. Чувах шумове от пилотската кабина — възрази Брайън.

— Може би си чувал, но слушалката беше на пода. Опитвах се да карам проклетия самолет, а не да говоря. Стигнахме края на пистата, а аз рулирах с голяма скорост. Трябваше да спра, за да не изляза от бетона. Нямаше нищо общо с теб.

— Значи твърдиш, че не си ме чул?

— Не, по дяволите, не съм те чул! Но със сигурност чух старшата си стюардеса, когато ми каза какво си направил на Гарт… моя втори пилот.

— Опитах се да го спася.

— Да бе, точно така.

— Чакай малко! Какво точно ти каза Джаксън?

— Тя е свидетел на факта, че си го пребил до смърт и си го изхвърлил от електронния отсек, или поне не си му позволил да влезе и той е паднал отвън.

— Какво? Господи, човече, това е абсолютна лъжа!

— Недей… не го отричай, Логан — отвърна Фил Найт. — Тя седи до мен и кима. Видяла те е да пребиваш втория пилот с кислородна бутилка.