— Самолетът на „Меридиън“ е сменил курса. Сега се е отправил точно към югоизточната граница на страната на Кадафи, а лудият полковник лично е вдигнал във въздуха четири МиГ-21, които го чакат да я пресече.
Адмирал Сандерсън видя как президентът се размърда и наклони глава настрани.
— Наистина ли?
— Да, сър.
— На картината, която получавам тук, Бил, се виждат буреносни фронтове по либийско-алжирската граница — той се наведе напред и проучи един ъгъл от екрана — или, по-точно казано, на около сто и шейсет километра западно от тази граница в посока от север към юг.
— Точно така.
— Следователно въпросът е дали пилотът на този самолет възнамерява да наруши въздушното пространство на Либия, или просто се опитва да заобиколи лошото време и не разбира накъде е тръгнал.
— Трудно е за вярване — започна Сандерсън, — че някой, който може да пилотира „Боинг 747“, няма да знае къде е границата на Либия, особено ако той или тя е обучен терорист.
— Може би той или тя не е обучен терорист.
— Сър?
— Може би човекът в пилотската кабина е някакъв глупав пилот с нужната квалификация, нает за идиотска сума, с наивното убеждение, че изпълнява безобидна контрабандна мисия и работодателят му ще го остави жив, за да си прибере парите.
— Възможно е. Трудно ми е да повярвам, че някой доброволно ще пилотира самолет с терористична мисия в днешно време.
— Какво мислят от Лангли? — попита президентът, като посочи един друг мъж на масата в залата за извънредни ситуации. — Джеф, нали така?
— Да, сър. Най-сериозното ни предположение е, че този самолет е насочен към европейска мишена, както ви споменах в първия ни доклад преди час. Ако това е либийска операция, нямаше да лети към Либия, тъй като точно Кадафи знае много добре какво огромно и незабавно наказание ще му наложите, ако се замеси в такава атака. Има малка вероятност самолетът да се готви да атакува Триполи, но ние не вярваме в това.
— Ами ако е неволна грешка на пилота?
— Кадафи ще го свали в момента, в който пресече границата му. Не забравяйте, че този самолет има американска регистрация, което го прави де факто вражески, а югозападният ъгъл на Либия и югоизточният ъгъл на Алжир са оспорвана територия, за която Либия твърди, че е нейна. Според новите международни правила за борба с тероризма всеки отвлечен граждански самолет, който не отговаря на повикване, трябва да бъде свален, преди да достигне населено място.
— Добре. Какво мисли Пентагонът по въпроса? — попита президентът.
— В момента не са на линия, сър, но аз мога да докладвам от тяхно име — отвърна Сандерсън, като провери нещо в книжата си. — Всичките ни флотски части в Средиземно море са в състояние на бойна тревога, както заповядахте. Можем да изпратим радиосъобщение, за да предупредим пилота на боинга, но той не отговаря. Нямаме друг начин да го прехванем в либийското въздушно пространство, дори и да бяхте готов на този риск.
— Господин президент, има и още един аргумент — каза Джеф.
— Казвай.
— Тъй като според нас пътниците и екипажът не са на борда и тъй като вярваме, че товарът най-вероятно е ядрено, химическо или биологично оръжие за масово поразяване, и тъй като, така или иначе, сме готови да го прехванем и унищожим над Средиземно море…
— Дали няма да е добре, ако лудият Кадафи го направи вместо нас? — прекъсна го президентът, като се смееше. — Това ли искаш да кажеш?
— Да, сър.
— Ами, изглежда, че към този момент сме само безпомощни наблюдатели, докато той не поеме към Средиземно море. Но ще бъда по-сигурен, когато нашите изтребители F-14 погледнат самолета отблизо. Преди да ми се наложи да взема решение да го свалим, искам да кажа.
— Те ще са помислили за това, господин президент — отвърна Джеф. — Каквото и да видят нашите пилоти през прозорците, то ще затвърди идеята, че е граждански самолет, пълен с пътници и следователно напълно безопасен.
— Вероятно, но…
— Сър, може ли да предложа още нещо?
— Казвай.
— Ако… Кадафи си помисли, че този самолет е насочен към Триполи, изтребителите му ще получат заповед да го свалят дори да не нарушава либийското въздушно пространство.
— Което — започна президентът — ще представлява наказуемо действие по смисъла на десетина различни протокола, да не споменаваме и нарушаването на териториалните права на Алжир, където ще паднат останките.