— Мадам, вие не сте на този полет. Окей? Окей? Коя част от израза „нямате резервация“ не ви е ясна?
Пътничката, дребна жена в строг костюм, държеше лаптоп и почти се повдигаше на пръсти, за да погледне над гишето. Джими прецени, че не може да е по-висока от 158, най-много 160 см.
— Вижте, трябва да е там — обясни жената спокойно.
Джими трябваше да се напрегне, за да я чува.
— Как ви беше името? — попита намръщено служителката, като хвърли поглед на опашката, която се образуваше зад дребната жена.
— Дъглас. Шарън Дъглас.
Служителката затрака по клавиатурата, после шумно въздъхна.
— Както ви казах, мисис Дъглас, вие не сте на този полет, а вече нямам свободни места. Всичко е продадено. Ако седнете в чакалнята, докато самолетът излети, ще видя какво мога да направя за следващия полет.
Жената бе започнала да рови в дамската си чанта, после внезапно вдигна очи и подаде на служителката един сгънат лист хартия.
— Какво е това?
— Номерът на резервацията ми.
Служителката предпазливо хвана листа, сякаш беше заразен с нещо. Прочете какво пише, после го плъзна обратно.
— За друга дата е.
— Днес шестнайсети ли сме? — попита Шарън Дъглас с равен тон.
— Да.
— Значи не сте прочели правилно. Погледнете отново, моля.
Джими хвърли поглед към Бренда, която слушаше същия разговор с изражение на пълно объркване. Тя отвърна на погледа му с вдигнати вежди, сякаш казваше: „И аз не мога да повярвам!“.
С още една шумна въздишка и отвратено поклащане на глава служителката отново взе листа, но този път повдигна вежда в знак на изненада.
— Хм… трябваше да ми покажете това по-рано.
— Дадох ви номера на регистрацията си. Това е всичко, което трябва да направи пътникът, когато има електронен билет. Този номер доказва, че аз имам резервация за този полет до Лондон на място 14-С. Очаквам да получа бордната си карта за това място.
— Е, мисис Дъглас, можете да очаквате каквото си искате. Това място вече е заето.
Жената леко поклати глава, сякаш се опитваше да прогони нарастващото чувство, че е попаднала сред извънземни.
— Добре. Знаете ли, наистина си мисля, че не чувате какво ви говоря, така че искам да повикате началника си.
Служителката поклати глава.
— Той няма време да идва тук.
— Аз не ви моля. Нареждам ви. Повикайте началника си. Знам правилата на компанията и вие нямате думата, когато клиентът поиска това.
— Сама си го извикайте — озъби се служителката. — Не ми плащат достатъчно, за да се разправям с грубияни.
— Аз ли съм груба? — Шарън Дъглас зяпна за няколко секунди, докато се опитваше да осмисли подобно нахалство. — Чуйте ме внимателно. Можете да загубите работата си. Нямате право да ми отказвате. Повикайте началника си!
Служителката се наведе към Шарън Дъглас и се ухили подигравателно.
— Но аз точно това правя! Отказвам ви! Как ви се струва, а? Няма да повикам началника си. И ако продължавате да създавате проблеми, ще трябва да напуснете опашката. А, и когато изпращате писъмцето си за оплакване, напишете името ми правилно.
Тя хвана значката с името си и презрително я протегна напред, докато следващият човек на опашката — мъж с делови костюм — внезапно пристъпи напред и почука по гишето, за да привлече вниманието й.
Служителката ядосано го погледна.
— Какво искате?
— Какво ще се случи според вас — попита мъжът тихо, — ако президентът на вашата авиокомпания, да не говорим за началника ви, разбере, че сте се отнесли към ВИП пътник по начина, по който го направихте с тази дама?
— Гледайте си работата, сър! — отсече служителката.
Той не й обърна внимание.
— А какво ще се случи според вас, ако ВИП пътникът, когото сте отрязали по този начин, се случи, да речем, председателят на Сенатската подкомисия на САЩ по въпросите на въздухоплаването, един от същите сенатори, които спасиха целия ви бизнес преди няколко години с няколко милиарда долара от хазната?
Шарън Дъглас сложи ръка на лакътя на мъжа, за да го задържи.
— Няма нужда. Всичко е наред.
— И кой сте вие, сър? — озъби се служителката. — Близък приятел на въпросния председател, както твърдят всички останали? Или може би вие самият сте щатски сенатор?
— Не — отвърна той, като посочи Шарън Дъглас. — Аз не съм сенатор. Но тя е. Дамата, която обидихте, съвсем случайно е сенатор от щата Илинойс.