— Все още ли летим?
— Да. И аз припаднах. Мисля, че всички припаднаха.
— Маските са спуснати — отбеляза той, като се огледа и направи гримаса от болката, която стисна челото му.
— Малко ми е лошо, но иначе съм добре. А ти как си? — попита Линда Браун.
— Объркан — отвърна Дан. — Имаше нещо… уредбата, мисля… докторът каза, че командирът намалява налягането в салона, нали?
— Така мисля — отвърна Линда.
— Значи… ох, копелето гадно.
Дан премести тежестта си и започна да се изправя, но се поколеба, когато самолетът сякаш се заклати. Той потърка глава и отново седна.
— Скъпи, хайде да отидем на местата си — каза Линда.
— Чакай! — Той отново отвори очи и дълбоко си пое въздух. — Не. Това вече е прекалено. Къде е онзи доктор?
— Не знам. Защо?
— Всички ли знаят какво стана?
— Не съм сигурна.
Зад нея се чуха стъпки и една мъжка ръка се протегна, за да вдигне Дан Браун на крака.
— Добре ли си?
Дан кимна.
— А ти, госпожичке?
Линда усети пристъп на гняв от пренебрежителните думи, вдигна очи и позна един от най-шумните кавгаджии. Суровото му лице казваше всичко.
Тя се изправи и се огледа. Повечето пътници бяха прави и яростно жестикулираха.
— Нарочно! Така чух.
— Какво крещеше по тази уредба? Вече почти бях изгубил съзнание, когато…
— Ще ти кажа нещо. Преди не бях поддръжник на идеята да се намесваме, но този идиот в пилотската кабина ще ни довърши, ако не направим нещо.
Стюардесите, които обслужваха задното кухненско помещение, се мъчеха да се придвижват напред, но по пътеките ги посрещаха ядосани хора, които сочеха онези, които все още не се бяха събудили. За пръв път шумът от човешки гласове започна да заглушава рева на въздуха, който чуваха през цялото време.
Дан Браун вече беше напълно буден и напълно извън контрол. Беше видял къде държат мегафоните и сега се надигна на пръсти, грабна един, включи го и се обърна към морето от ядосани лица, като усили звука докрай:
Ей! Има ли още някой, който да не вярва на доктор Логан?
Прозвуча нестроен хор от отрицателни отговори.
Нали всички разбирате, че този кучи син в пилотската кабина току-що се опита да ни убие?
Всички определено бяха съгласни с думите му.
Робърт Макнотън беше влязъл в салона в момента, в който Дан Браун включи мегафона и сега застана тихо зад него. Дан се обърна и го видя. Робърт кимна към мегафона, Дан му го подаде и сам се изненада от злобата, бликаща от думите на англичанина, когато започна да описва плана за отстраняването на Фил Найт.
Брайън Логан излезе от тоалетната и попадна в казан от вряща ярост. Хората най-близо до вратата го поздравиха със спонтанни викове. Пръв сред тях беше Робърт Макнотън, който започна да му обяснява новия план за разбиване на вратата на пилотската кабина. Брайън забеляза Джени Бретсън отляво, две други стюардеси по-назад.
— Не можем… да правим това — каза Брайън на Робърт, като се опитваше да говори достатъчно тихо, за да не го чуят другите.
— Можем и трябва — отвърна Робърт Макнотън. — Този командир е невероятно опасен.
— Но… — започна Брайън и спря, като оглеждаше ядосаните очи около себе си.
— Трябваше да те послушаме, докторе — каза му един от мъжете, когото не познаваше.
Всички шумно се съгласиха, когато Робърт отново започна да описва плана си за атака: петима мъже трябваше да използват един метален контейнер от кухненското помещение като таран, за да разбият вратата на пилотската кабина без предупреждение.
— Имаш ли някакви възражения? — попита той и погледна Брайън в очите. — Добре ли си, докторе? — добави.
— Какво?
— Попитах дали си добре. Трябва да действаме незабавно.
Брайън усещаше яростното вълнение в салона. Осъзнаваше, че там има трийсет, четирийсет или повече пътници, които раздразнено очакват отговора му и искат да продължи да ги води. Инициативата на Робърт Макнотън, който обяви новия план за атака, беше добра като тактика, но те очевидно смятаха Брайън за лидер. Това беше негова работа, неговият бунт, неговата армия от пътници, до един извън контрол и много ядосани. Това бяха хората, които часове наред директно и индиректно беше насърчавал да направят нещо срещу арогантната и безчувствена Джуди Джаксън, екипажа й и командира. Беше ги предизвиквал да се изправят и да откажат да бъдат третирани като жертви от служителите на организацията, която мразеше повече от всичко на света: „Меридиън Еърлайнс“.