— „Ентърпрайз“ е пръв с група прехващачи. Сигурен съм, че няма да ни потрябва „Айзенхауер“, но и той е в готовност. Ще нападнат след четирийсет минути. Вие… все още ли искате визуален оглед преди това?
— Освен ако някой не изтъкне сериозна причина, че пилотите ни са в опасност, отговорът е „да“. След като се изплъзнаха на либийците… Дръж ме в течение, Бил.
„Меридиън“ 6, в полет
00:15 ч
Джими Робъртс се беше свестил от мъглата на безсъзнанието, причинено от кислородния глад. Главата му се пръскаше от болка. Видя съпругата си, просната на мястото до него. Някой беше сложил кислородни маски и на двама им, но тя остана в безсъзнание няколко страшни минути, докато той масажираше лицето и ръцете й и я викаше по име, борейки се с ужаса, че може да я загуби.
Бренда Робъртс най-сетне се съвзе. Осъзна, че и двамата са били в голяма опасност. Сълзите й не спряха, докато той я държеше в прегръдките си, за да изплаче страха си.
— Добре — каза тя, след като избърса очи и си издуха носа. — Не искам да знам нищо повече за този самолет, командира му или каквото и да било. Къде са тапите за уши?
— Слушалките ли имаш предвид, мила? — попита Джими.
— Аха. Източникът на развлечения.
Джими намери слушалките й на пода и своите в отделението на предната седалка и ги включи във вградената система.
— Сигурно щракаш това малкото и то сменя каналите.
— На този екран?
Тя посочи вградения монитор с течни кристали на гърба на предната седалка, на който внезапно разцъфнаха цветове, когато Джими натисна правилното копче. Той провери различните канали, докато Бренда четеше инструкциите.
— Тук пише, че имат Си Ен Ен, Джими. — Тя вдигна очи към него. — Как ти се струва? Си Ен Ен по средата на небето.
— Наистина?
— Предаване на живо… от спътник, така пише. Пробвай трийсет и девети канал.
Той набра цифрите, а шумът в слушалките беше заменен от силно пукане, преди предаването да се стабилизира. Един от водещите на Си Ен Ен в Атланта четеше някаква новина на фона на графично изображение на самолет.
… нямаме подробности от пилота. Нещо повече, според осведомени източници през изминалия час няма връзка със самолета. Да обобщим: бунтът на пътниците на борда на „Боинг 747“ на „Меридиън Еърлайнс“, летящ над Северна Африка тази вечер, очевидно е завършил с това, че пътниците са отвлекли собствения си самолет. Командирът и една стюардеса са се барикадирали в пилотската кабина. Служителите на „Меридиън“ отказват да коментират възможността самолетът да бъде атакуван, а всички пътници — арестувани, когато се приземи в Лондон. Каквото и да става в действителност на борда, вероятността голям брой пътници да бъдат съдени едновременно по обвинение във въздушно пиратство е без прецедент в историята на американската авиация. Въздушното пиратство е углавно федерално престъпление, което се наказва със смърт.
Джими Робъртс усети как вътрешностите му се свиват в момента, в който очите на Бренда широко се отвориха от изненада.
— Джими? Той… той говори за нас, нали?
— По дяволите — изохка Джими и се почувства доста глупаво, че не може да измисли нещо по-адекватно. — Смъртно наказание? За бога, Бренда, той казва, че смятат всички ни за въздушни пирати!
42
Национална разузнавателна служба Шантили, Вирджиния
18:18 ч
Дейвид Бърд остави слушалката. Седеше в кабинета на Джордж Зофел и все по-притеснено се питаше какво става с Полет 6 на „Меридиън“ и дали изобщо има смисъл да следва интуицията си. Да открие сенатор Шарън Дъглас посред нощ се оказа далеч по-трудно, отколкото беше очаквал. Тя все още беше в Лондон и несъмнено спеше, но там имаше прекалено много добри хотели, а той нямаше време да се обажда на всичките.
Иззвъня телефон. Джинджър, секретарката на Джордж Зофел, отговори на обаждането и незабавно вдигна два пръста, за да привлече вниманието му през отворената врата.
Дейвид натисна втора линия.
— Полковник Бърд? Обажда се Рон Олсън, административният помощник на сенатор Дъглас. Току-що получих обаждане от централата на Белия дом, в което се казваше, че спешно искате да говорите с нея.
Дейвид внимателно подбра следващите си думи. Линията не беше секретна.
— Трябва… да обсъдя един изключително важен въпрос с нея и не мога да чакам.
— Дори не можете да ми кажете за какво става въпрос?