Джинджър се появи на прага.
— Мистър Зофел каза да ви предам, че са преминали Либия и сега се насочват към Средиземно море.
— Благодаря. — Дейвид й се усмихна бегло и си позволи да забележи, че Джон Блейлок беше прав. Наистина беше красива жена.
Телефонът иззвъня и Джинджър посегна да вдигне, като отново се обърна към Дейвид и му посочи номера на линията с вдигнати пръсти.
— Полковник? Обажда се Джеймс Хейвърстън. Сега съм убеден, че не сте репортер, но не съм сигурен, че мога да ви помогна.
— Можете ли да ми кажете нещо повече? — попита Дейвид.
Джеймс Хейвърстън му разказа за присъствието на президента на корпорацията „Инглиш Петролиум“ на борда.
— Сигурен съм, че това ще се появи в медиите съвсем скоро, но нямам представа дали означава нещо. Вие обаче попитахте дали съобщението на командира може да е истинско.
— Виждали ли сте копие от съобщението?
— В момента отивам към летището, за да се изправя пред цяло стадо операторски екипи, полковник, така че ми прочетоха съобщението поне два пъти.
— Е, може ли да е истинско? Възможно ли е на самолета да има сериозен инцидент с ядосани пътници?
— Не знам. Освен това, което ви казах за мистър Макнотън… — На другия край последва дълго колебание. — Разбира се, по мое лично мнение, когато имате голям самолет, натъпкан с пътници, който закъснява два пъти за един и същ ден…
— Два?
Хейвърстън му разказа за отклоняването на пистата в Лондон.
— Не знам какво са казали на пътниците или какво е било отношението в салона, но проблемът с двигателя беше разрешен за малко повече от два часа.
— Вижте, мистър Хейвърстън, това е много, много важно и вие трябва да ми се доверите. Просто не мога да ви разкрия защо питам, но ако можех, знам, че незабавно щяхте да претърсите небето и земята, за да ми намерите необходимата информация. Ако не покажем, че съобщението е логично и разумно и на този полет е твърде вероятно да е възникнал бунт на пътниците, всички на борда може да загинат.
— Съжалявам, не ви разбрах!
— Не мога да ви кажа повече, но си представете, че в днешно време правителствата на Великобритания, както и на повечето държави от Европейския съюз и на САЩ много се притесняват, когато някой голям самолет се насочи към някоя столица и не отговаря на повикванията.
— Не ви разбирам, полковник. Какво ме питате?
— Мисля, че има нещо, което не ми казвате, а това може да е фатално за вашите пътници и екипажа. Моля ви. Какво има?
Дейвид чу как събеседникът му премести телефона в другата си ръка. Хейвърстън се прокашля.
— Точно спирам пред офиса си, а вътре има една бележка, която трябва да погледна.
— Кажете ми защо.
Чу се как се затръшна врата на автомобил, след това стъпки и дрънчене на ключове.
— В съобщението се споменава името на пътник, за когото командирът твърди, че е нападнал втория пилот.
— Да. Името е Логан.
— Точно така.
Дейвид чу как се отключва врата.
— Разбирате ли, на този полет вчера се качи един ядосан американски лекар. Трябва да проверя името, което записах, за да се уверя, че не е същият човек.
— Имате предвид Логан?
— Да.
— Проблем ли имахте с него?
Джеймс Хейвърстън разказа набързо информацията в компютъра на „Меридиън“ за смъртта на съпругата и детето му.
— Беше крайно неприятна среща, но ние… аз… прецених, че той не представлява заплаха, и му позволих да се качи на борда. Вече съм до бюрото. Изчакайте секунда.
Дейвид чу разместване на листа, после тишина.
— Сър?
— Е, по дяволите всичко.
— Не ви разбрах?
— Не мога да намеря проклетото листче. Мислех, че съм го оставил тук.
— А не можете да си спомните името със сигурност?
— Не. Сигурен съм, че е различно, но вижте, полковник, ще ви се обадя пак, ако го намеря.
— Моля ви! Ако името е същото, веднага ми се обадете на мобилния телефон.
Той продиктува номера и затвори слушалката. С ужас осъзна, че няма да се справи.
Той профуча покрай Джинджър към коридора, като почти не забеляза, че тя е скочила от бюрото си, за да го последва.
— Полковник? Ще трябва аз да ви отворя вратата, за да влезете.
— О, така ли!
Дейвид тръгна след нея, като се опитваше да не зяпа фигурата й, докато тя се плъзна надолу по коридора и набра кода на цифровата ключалка.